Сребрина Ефремова работи неуморно, за да насърчава жените-предприемачи и подобряване условията за хората от Лом и Северозападна България с нейната фондация „Генерация“.
С много енергия, силни ценности и воля за отстояването им Сребрина е вдъхновяващ млад лидер.
Кои са най-важните лидерски качества, според теб, конкретно за съвременния активизъм?
Мисля, че по принцип най-важното качество на лидера е интегритетът. Няма как в живота си да си различен от това, в което се опитваш да убедиш другите и те да ти вярват или да те следват. И дори и да го постигнеш за малко, след това истината бързо лъсва. Ако Грета Тунберг, например, се обличаше в кожа и пътуваше със самолет, едва ли някой щеше да ѝ вярва.
Другото важно качество на лидера е емпатията. Смятам, че можеш да водиш някого само ако умееш да го чуеш и разбереш. Съвременното лидерство има нужда от човешко отношение, ние имаме нужда да бъдем водени от такива хора.
Кои са най-важните и работещи комуникационни канали за лидерите днес?
Най-работещи вероятно са социалните мрежи. Те се превърнаха в информационен източник и ние почти всеки ден четем и гледаме в новините какво казал някой в профила си. Мисля, че по нашите земи се роди и нов формат на официална пресконференция-монолог на държавен лидер от джип, която се излъчва на живо във фейсбук. И този формат влиза в централните емисии новини. Twitter профилът на Доналд Тръмп за медиите също е официален източник. Много от лидерите, които нямат такова силно медийно покритие, също ползват социалните мрежи за комуникация със съмишленици.
Как се справяш/те в НПО сектора с омразата, нападките, която лесно се сее онлайн, но и офлайн?
Отговорът на този въпрос точно в момента е много труден. Намираме се само една седмица след големия скандал с HelpKarma, който нанесе огромен удар върху целия сектор. И мисля, че ние, сектора, нямаме силите и инструментите да се справим с това бързо и ефективно. „Неправителствена организация“ и без това си беше лоша дума и аз като представител на гражданския сектор, доскоро си мислех, че с работата си ще успеем да преобърнем масовите представи за работата ни. Оказа се обаче, че това не е достатъчно, защото явно нямаме уменията да комуникираме това достатъчно ясно. Улисани в конкретната работа, често на терен, нямаме време да комуникираме качествено каузите си. И в обществото още дълги години като кажеш „фондация“, хората ще чуват окупиран дарителски ресурс, точно както през 90-те години зад тази дума обществото чуваше далавери и политически чадър.
Трудно можеш да се защитиш и когато нямаш подкрепата на останалите участници в процеса, защото не чухме нито гласа на държавата, нито на бизнеса, които да кажат „НПО секторът е отличен партньор, върши работа, които ние не можем, не умеем и не разбираме“. А автентичните граждански инициативи съществуват и по места решават сериозни социални проблеми и запълват пробойни.
Възпитава ли се лидерството? Основните двигатели за теб самата в този процес?
Да, възпитава се. Има ключови елементи на лидерството, като харизмата, които не можеш да научиш. Но на емпатия, например, можеш да се научиш, особено когато достигнеш до определено ниво на емоционална интелигентност и зрялост. Някои просто го правят по-рано, а други – по-осъзнато.
С времето един лидер става ли по-силен и ако да – какво му помага за това?
Сигурно е различно за всеки лидер. Но ако искаме да го отнесем към лидера в гражданския сектор, смятам, че да, той става по-силен с времето и това се дължи основно на постиженията и последователите. Но мисля и че именно този вид лидери са най-застрашени от „прегаряне“.
Моля за примери за силни съвременни лидери от света, които следващ и/или харесваш и защо?
Това е процес, който търпи промени. Кризата с COVID-19 мисля, че изкара на преден план едни нови лидери – учените. Целият свят сега гледа към тях и те са единствените, които могат да ни спасят. Не политиците, не религиозните лидери, а учените. Затова и на мен те ми стават все по-интересни. Айнщайн след извеждането на теорията на относителността се превръща в това, което сега бихме нарекли „звезда“ или celebrity. Така е посрещан навсякъде по света макар и хората да не са разбирали напълно теорията. Но неговата общност вижда в него този, който да оглави новосъздадената им държава. Сега светът обръща поглед към Угур Шахин и Йозлем Тюречи, семейството емигранти, което създаде една от ваксините срещу COVID-19 и аз лично се надявам скоро пак да достигнем онази степен на зрялост, в която да се възхищаваме постиженията на учените повече отколкото на сега актуалните celebrities. А профилът на лидера, на когото аз вярвам, включва безкомпромисен професионализъм, съчетан с човечност.
