Лъчезар Томов защитава дисертация по Теория на управлението в Технически Университет-София през 2011 г. От 2013 г. е редовен преподавател по информатика в Нов Български Университет-София. От 2017 г. преподава математика и информационни технологии в НГДЕК. Издал е две електронни книги като броеве на сп. Българска наука с учениците от гимназията като съавтори – история на математиката и преводи на научни материали от известни математици и физици. Работил е като програмист от 2008 до 2017 г. Научните му интереси са свързани с математическо моделиране на социални процеси, приложна статистика в медицината и енергетиката, история и философия на науката, естетическа теория в математика и информатика.
Кои са най-важните лидерски качества според теб?
Способността да мотивираш другите, да носиш отговорност и да даваш личен пример. Лидерът трябва да вдъхновява, но и да внушава доверие, че знае посоката, към която води останалите. Той трябва да бъде и пример за отдаденост, но и за стабилност и предвидимост. Водените от него трябва да знаят, че няма да бъдат изоставени по средата на начинанията си. Лидерът трябва да мисли дългосрочно.
Какво те мотивира в твоята работа?
Аз обичам това, което правя и правя каквото обичам, това е вътрешната ми мотивация. Външната мотивация идва от ефектите, които работата ми има върху хората, с които работя. В образованието това са променени човешки съдби – деца, които откриват истинското си призвание в точните науки, след като винаги са смятали, че не са способни да се справят с тях. Научно-изследователската ми работа в областта на медицинската статистика и управлението на проекти е мотивирана от желанието ми да бъда полезен на обществото, за мен това са области със същата кауза зад тях, както е в образованието.
Кои са основните предизвикателства пред лидерството в България днес?
Слабото образование в страната е ахилесовата ни пета. Лидерите е нужно да изпълняват и ролята на философи и учители на своите подопечни.
Какви хора те вдъхновяват и имаш за модел?
Уилям Едуардс Деминг, ключова роля за индустриалната революция в Япония с неговите 14 принципа и Джон Уудън, известният баскетболен треньор в САЩ с неговата „Пирамида на успеха“. Това са лидери, които успяват да постигнат изключителни резултати с помощта на добронамерено отношение към тези, които водят, като насърчават кооперацията и отборния дух, като залагат на методите, не на критиката и наказанията. „Младите хора имат нужда от модели, не от критици“ – казва Джон Уудън. „Главната съставка на славата – това са другите играчи от отбора“ – казва той. Деминг нарича управлението с наказание за неизпълнени индивидуални нормативи „управление чрез страх“. И двамата разбират, че управлението на фирми и отбори е управление на системи, не на индивиди. И то може да бъде ефективно, само ако се управлява с добро, с мисъл и с разум. Да водиш означава не само да даваш импулс, но и да управляваш. Разумността и добротата са свързани, описано още от Марк Аврелий, друг велик лидер, опиращ се на сходни принципи.
„Разумът и логиката са способности, достатъчни за себе си и за дейностите, зависещи от тях. Те се задвижват от свое особено начало и поемат право към поставената цел, поради което подобни, съобразени с разума и логиката постъпки се наричат прави и правилни, тъй като означават правия и правилен път.“
Какво би казал на онези, които не зачитат равенства и равни права?
Никой лидер не би могъл да поведе към успеха роби, липсата на равен шанс и равни права е не просто морален проблем, но и проблем на лидерството. Силата на един отбор е във взаимно допълващите се качества на хората, които идват от тяхното разнообразие и равноправие.
Какъв е твоят съвет за младите хора, поели по пътя на лидерството?
Трябва да бъдат готови да работят най-много от всички, да четат най-много, защото ще бъдат пример и опора за хората, които ще водят. И да водят с нагласата, че това също е форма на служба на другите хора.
