Инж. Гергана Кабаиванова е инициатор на първите фермерски пазари в големите градове на страната. Тя е водещ експерт в областта на местните храни, микро и малките производители в земеделието, храните и туризма. Консултира едни от най-добрите ресторанти в страната, фокусирани върху възстановяването на българския вкус и кулинарни традиции. Нейното мнение е високо оценено както поради добрата ѝ образователна подготовка, така и заради нейния дългогодишен опит като маркетинг мениджър в различни компании. С нея говорим за измеренията на лидерството в нейната сфера, и особено като част от фондация „Local Food.bg“ и проекта „Пендара“.
Как се събуди интересът ти да работиш за защита на малките производители в земеделието?
Историята е доста дълга. Тя започва още преди десет години, когато се появиха първите хранителни кооперативи в България. Тогава бях част от гражданско движение, чието име сега се ползва от една компания. Аз попаднах там като родител на две малки деца в стремежа си да им намеря чиста храна. Така се запалих по тази кауза. След време направихме сдружение, което инициира първите фермерски пазари в страната. Впоследствие аз прецених, че фермерските пазари доста успешно се налагат като модел и няма какво да допринеса за развитието им. Но пък видях сериозни проблеми в това малките, и по-конкретно домашните производители, да се регистрират и да могат да излязат от този огромен сив сектор, който по принуда е сформиран. И така вече шеста година имам друга организация, която се фокусира конкретно върху това да подпомага старта и развитието на микропредприятията в земеделието и храните. От началото на пандемията се разшири интереса към селския туризъм, защото това е още един начин малките производители да предлагат продукцията си, канейки хора във фермите си и сдружавайки се с къщи за гости и други малки производители, за да могат да предлагат локално своята продукция.
Кои са най-важните лидерски качества според теб?
Най-важно е човек да може да се вслушва в мнението на другите и да бъде пример за тези, които иска да води. Това са двете най-важни качества за мен. В средите, в които се преследват каузи, почти винаги се включват хора индивидуалисти и затова понякога е трудно да се сработят. Но при нас спойката се получи, защото всеки работи в областта си и няма в какво да си съперничим, или да си пречим. Нашата организация е формирана изключително от експерти, дори някои от тях за бивши държавни служители или директори на сериозни институции. Така че при нас взаимоотношенията винаги са били на експертно ниво. При нас всеки идва с конкретната си експертиза и моята роля в екипа е по-скоро фасилитираща, а не толкова да бъда лидер, разпределящ задачи. Но пък сме изправени пред много предизвикателства, които ни налагат да бъдем гъвкави. Ако разчитахме на това да имаме ясен и категоричен план, който да ни отведе от точка А до точка Б, отдавна да се бяхме отказали. Налага се да правим много промени в плановете си и компромиси, дори понякога да тръгнем в съвсем различна посока от първоначалната. Все пак тази решителност да гоним целта ни е обединявала в екип и тук е била моята лидерска роля – да гоним целта, въпреки че пътят се променя.
Какви хора те вдъхновяват и са модел за теб?
Иноваторите. Те са хора, предприели да дълбаят пътеки, които досега не са съществували, те търсят решения как да подобрят средата, за която работят. И въпреки всички предизвикателства, не се отказват и търсят начин да постигнат тази промяна.
Кои са основните предизвикателства за лидерството в България?
Основното предизвикателство е неблагодарността на целевата аудитория, за която искаме да постигнем промяна. Съвременното ни общество е бомбардирано от всякакви проблеми и казуси, които непрекъснато ни делят на една или друга страна. Хората в момента са изключително напрегнати, недоверчиви и неспособни да се доверят на каквато и да е значителна промяна. Те непрекъснато подлагат на съмнение дали това, което правиш, е с идеална цел, или гониш лична изгода. Най-много ме напряга именно недоверието у хората, за които търся промяна. Не всеки път тази неблагодарност е нарочна и осъзната, тя е функция на средата, в която живеем. Изграждането на манталитета на обществото е свързано с цялата проблематика, сред която живеем. Моята работа е фокусирана върху храните, но неизбежно се сблъсквам с проблеми, нямащи пряко отношение към това, което правя. Тук се включват и ваксините, и геополитическите нагласи, и проблемите в неразбирането на половата идентичност и т.н.
Как се отнасяш към онези, които не зачитат гражданските права?
Гледам на тях като на хора, с които трябва да се говори, за да разберат по-ясно проблема. Но това са наслагвани проблеми и влияния от техния кръг, които променят мирогледа им. За съжаление, няма как микро процесът, който ние се опитваме да движим, да не се влияе от глобалната ситуация в страната. Аз се боря за равни права и ме притеснява, когато хората не мислят по този начин. Те може в същината си да търсят равенствата между половете и хоризонталните принципи, но да се изразяват по-агресивно и крайно, което да създава впечатление, че не е така.
Какъв съвет би дала на младите лидери?
Това, което мога да ги посъветвам, е да търсят обратна връзка. Да слушат повече хората, които са избрали да водят. Да анализират повече това, от което тези хора имат нужда и начина, по който я изразяват. Да търсят начин да сплотяват своите екипи и чрез своя пример да ги водят.
Как хората могат да намерят вашата организация и да получат консултация за своя малък или среден бизнес от вас?
Нашата дейност е много отворена към хората, които се интересуват от местни храни. През последната година правим групи, с които посещаваме българските села. В тях се включват хора, които ни симпатизират и искат да разберат с какво точно се занимаваме. Така че отскоро имаме и директна форма за контакт с почитателите на „Пендара“. Най-често хората ни намират през Facebook страницата ни и на нашия сайт.
