Аз лично вярвам, че всеки човек носи положителен заряд в себе си - интервю проф. Петранка Филева

Аз лично вярвам, че всеки човек носи положителен заряд в себе си – интервю проф. Петранка Филева

Как да те представим

Доста труден въпрос. През годините след промените през 1989 г. установих колко е хубаво да работиш много – колкото повече, по-добре. Не че непременно се налагаше, просто изведнъж се освободи пространство за приложение на скрита енергия.  

Работех като изследовател и преподавател в съвсем нова среда, борейки се за наваксване на знания в стари и нови дисциплини. От старата си специализация по международни отношения се прехвърлих към медийна икономика и икономическа журналистика, станах добър пример за „учене цял живот“. Постигнах нужното за кариерата на преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Изкласих от доцент до доктор на социологическите науки и професор. Заемах два мандата позицията ръководител на катедра „История и теория на журналистиката“, не знам дали там са ме оценявали като лидер. В тези среди така или иначе всички сме си лидери. Паралелно с това продължих да работя в неправителствения сектор, където попаднах в началото на 90-те години някак случайно, но завинаги. След близо 30 години работа за Дружество за ООН в България спокойно мога да кажа, че точно тук съм оставила най-много от себе си и кой знае, може би съм се развила като лидер. Уточнявам, защото малко се учудих, че ме каните за интервю като „лидер за ново начало“. 

Кои са най-важните лидерски качества според теб? 

Сигурно умението да водиш, самата дума си го казва. Но най-важно според мен е да имаш идеи, да приемаш идеи от другите, да поставяш цели първо за себе си и да ги постигаш заедно с другите. За да се случва това, според мен е важно да си до голяма степен идеалист и оптимист, т.е. да служиш на общочовешки ценности и да вярваш в хората. Аз лично вярвам, че всеки човек носи положителен заряд в себе си и е нужно само да му дадеш място и време да го прояви. Другото лидерско качество, което е важно според мен, е да вярваш на хората, с които работиш и да правиш така, че да не те разочароват. С две думи, да овластяваш и да градиш взаимно доверие, е изключително важно качество на лидера. 

Какво те мотивира теб самата да търсиш, да водиш и неуморно да създаваш? 

Не си задавам подобни въпроси, но ще опитам да отговоря. Не си ги задавам, защото всяко мое търсене, водене и евентуално създаване, идват доста естествено.  Не обичам да стоя без работа, а ако поема някакъв ангажимент, гледам да го изпълня. Не обичам да се отказвам от нещо, което съм започнала. Особено когато ми харесва и ме кара да се чувствам добре. А нещата, които харесвам и ме карат да се чувствам добре, са свързани с идеали и представи, възпитани още от детството ми. Да се грижиш, да уважаваш, да постигаш, да си верен, да си справедлив. Такива неща. На това се опитвам да уча всеки, който по някакъв повод попадне в ръцете ми. Напоследък това са младежите от Дружеството за ООН, те са могъщ мотиватор. Когато срещна млади хора, които са се открили и събрали заради съвпадащи вярвания и ценности, готови да отделят време и сили в общ интерес, много се вдъхновявам, подмладявам, държа да съм с тях и ако ми позволят, да ги водя. Не можеш да си „лидер за ново начало“, както се изразявате вие, ако няма кого да водиш. А аз съм дарена с късмета да съм с тях. И, трябва да призная, ужасно се страхувам да не прекаля с опитите си за лидерство.   

Кои са основните предизвикателства пред лидерството днес според теб? 

Сигурно трябва да тръгна отнякъде в отговора на този въпрос, навярно от теорията за разликите между лидера и мениджъра. Единият е визионер, поставя дългосрочни цели, запалва с ентусиазъм и лични качества. Другият планира добре, контролира и отчита превъзходно, наказва или награждава според постигнатия резултат.  Той е много полезен и нужен за поддържане на ред и резултати, но аз видимо трябва да мисля тук за визионера, за водещия, за лидера. А точно с тези свои предполагаеми характеристики той стои пред предизвикателството на съвремието – много динамично, с бързо остаряващи модели на поведение, с рушене на стари структури на подчинение и взаимодействие. Живеем със страхове, със съмнения и липса на доверие към обичайните институционални или други социални рамки. В този смисъл мотото ви „лидер за ново начало“ изглежда добре измислено. След струпването на предизвикателствата в няколко трудни кризи за всички – с пандемия, климатични промени и финансови кризи, стои настоятелно въпросът как да преодолеем и в каква посока да вървим. Точно в такава ситуация са нужни хора с идеали, вярващи, работещи. Със сигурност нуждата ще ги открие, но би било добре и ние да ги търсим сред младите и да ги подготвяме. 

Теб самата какви хора те вдъхновяват? 

По принцип се вдъхновявам от хора, които са много енергични, умеят да увличат с красноречие, работят за кауза. Завиждам на хората, които говорят добре и се изразяват красиво. Обичам да работя с хора, които са дисциплинирани, спазват срокове, довършват започнатото. Искам да работя с хора, които имат нови идеи и са изпълнени с ентусиазъм. Що се отнася до модели и вдъхновение, сигурно трябва да се върна към първата си учителка, към менторката си от преподавателските си години проф. Пенка Караиванова, към много от колегите си в университета. Може би да се върна и в спомените си към баща си, който в по-трудни за мен моменти ми казваше: „Стегни се!“. 

И как гледаш на тези, които не зачитат равенството между хората и не се борят за равни права? 

Трябва да призная, че за съжаление през последните години сред моето поколение срещам най-неочаквано хора, които ме разочароват с отношението си към различните. Не знам как да гледам на тях, все пак сме живели заедно в едни и същи преходни времена. За много от по-младите с подобно неразбиране правата на другите бих казала, че им липсва „гражданско образование“. Сигурно и за връстниците ми това е в голяма степен вярно. Защото да декламираш за равенство и солидарност в пионерските си и комсомолски години не е като да го чувстваш, да разбираш и да приемаш. Т.е. как да отговоря на този въпрос? Гледам да не се сбиваме публично.  

Съвет, който би дала на младите хора, поели по пътя на лидерството? 

Да учат и да се развиват като индивиди, да се подготвят за отговорностите към обществото.