Представяме Ви Румяна Джибова от читалище Изгрев, с. Баничан.
Кои са най-важните лидерски качества, според Вас?
Не мисля, че мога да кажа, че съм Лидер. По скоро имам успешни проекти и много хора ми вярват и ме следват, а „враговете” ме признават и копират (много се ядосвам, че и това не го правят като хората). Ако това значи Лидер!?? За мен лидерството е постоянно усъвършенстване, надграждане на постигнатото, търсене на новото или както казвам: – „Винаги може и още!”, „Няма невъзможни неща!”, „Всяка беда, може да бъде здраво стъпало за нагоре! Бог има последната дума!” и „Природата не търпи празни пространства, затова давай, за да отвориш място да ти дадат още нови неща!” Комплексни са чертите и качествата на устойчивият Лидер, който ме вълнува, а не на моментния/ временен.
Според мен това е ЛИЧНОСТ С КЪСМЕТ. Ето и шифъра на абревиатурата:
Л юбознателен К реативност
И новативен Ъ псурдност непримирим/революционер
Ч естен и човечен С мелост
Н аходчив С покоен М ъдрост
О бразован и отговорен Е нергичност и екипност
С амоотвержен и съвестен Т ърпеливост и толерантност
Т рудолюбив
Разкажете ни как се случва това при вас в читалище Изгрев, с. Баничан – вие сте за пример в много отношения, имате различни и много смели и успешни инициативи.
Готова формула няма. Мисля, че когато нещо се прави с любов от душа и сърце е само малка част от магията за успех. Като прибавим много труд, постоянство, 100% отдаденост към каузата, също е част от вълшебството. Вярата в околните и себе си, търпението и непримиримост към постигнатото са още от допълващите подправки. Да не забравяме и екипа, който избираме или ни избира да работим. Постоянно повишаване на квалификацията и въвеждане на нови технологии.
Работата Ви неизменно е свързана с хора. Променят ли се хората? Кои хора са по-склонни да помагат и как ги ангажирате?
Хората са различни и всеки един е една различна вселена със своите проблеми, радости и преживявания. Непоправим оптимист съм относно доброто начало във всеки човек. Ако днес някой няма настройката за помощ или друга инициатива, то утре нещата ще са коренно различни. Малко се промениха ценностите, но в последно време виждам едно връщане към непреходните – духовните, а не материалните неща. Това ме кара да вярвам, че доброто не си е отминало безвъзвратно. Хората, които искат да помагат, имат потребност и търсят своите Водачи/Лидери (това го казвам от опита ми по инициативата ни за осиновяване на щъркеловите гнезда в с.Баничан. Само за три дни от обявата във ФБ, всичките 12 гнезда бяха осиновени от различни точки на света от българи. Искаха ни банкови сметки да изпращат пари, което не бе идеята ни). Това ме кара да мисля, че времето на моментните лидери отминава и идва ново време и нови устойчиви Лидери (които си мисля, че ги имаме и си чакат момента да се покажат). Помагат човечните, съвестните и работливите. Има си и опаки хора, които ни карат да се амбицираме още повече и да постигаме добри резултати (благодарна съм, че ги има, за да знам какъв човек не искам да съм). Малко село сме и се познаваме. Знаем си възможностите и според тях искаме подкрепа. Някои хора ни търсят сами и предлагат съдействие, за което винаги сме благодарни.
Какво Ви мотивира Вас самата в ежедневната Ви работа?
Самата ми работа е ежедневен генератор на енергия:
- Смесената фолклорна група към читалището, която ръководя е от четири поколения. Всички възрасти са ми интересни и забавни. Взимаме заедно решения, които да удовлетворяват различните поколения. Учим се взаимно, изграждаме характери, черпим нови знания върху стари познания. Често ни се налага да вземаме „смели” решения – „Никога не знаем какво печелим, когато губим и правим нашият дефект в ефект”;
- Всяко добротворство, близките, колеги, срещите и разговорите с нови и позитивни хора ме вдъхновяват за нови идеи- „Човек е такъв каквито са мечтите му. Ако искаш да си Орел, не слушай кокошките!”;
- Участията ми в семинари, конференции и проекти е начало на нови инициативи – „Лесно е от нещо да направиш нищо, по-важно е от нищо да направиш Нещо!”;
- Всяко спечелено отличие, международни и национални награди, за мен е отговорност да покажеш, че не си предал хората, които са повярвали в теб. Да направиш поредната ретроспекция за това от къде си тръгнал, с кого си бил по пътя и за къде си се запътил и с кого. Да си спомниш за тези, които са вложили усилия, дали са ти знания и умения и са те подкрепяли – гласно или негласно. Всички те, които са ме изграждали са предизвикателство да надграждам, да побеждавам себе си, в името на тях -„Следи остават по неотъпкани пътеки!”;
- Удовлетворение е да видиш щастливи очи срещу теб. Да прочетеш неизказани думи, да надникнеш в благодарна душа, да чуеш простички, но с голяма разтърсваща сила думи: „Радвам се, че те познавам, Руми!”;
- Чувството на изпълнен синовен дълг и възраждане на великото дело на просветителството, е безценно духовно послание за поколенията. Да откриеш и предадеш старината на тези след теб, да я заобичат и приемат, чрез културата да създадат ново приобщаващо общество в 21 век си е мотивиращ успех със социален ефект – „Щастието не е в това да имаш най-доброто, а да правиш най-доброто от това което имаш!”.
Съвет, който бихте дала на младите хора, поели по пътя на лидерството?
Всеки идва на този свят като ЛИЧНОСТ С КЪСМЕТ. Изборът, който ще направи в живота си е само негов. За мен всеки човек е Лидер в своята си област. Прекланям се пред изкусният Лъжец, успешният Крадец, добър Манипулатор и т.н. Едно нещо или го правиш, както трябва, или не се захващай да мъчиш себе си и околните. На младите Лидери, нашето Утре, бих им препоръчала да не се предават пред трудностите, които ги има, а да ги използват като възможност и вдъхновение за промяна. Да не спират да търсят нови предизвикателства. Постоянно да се обучават и да не забравят, че са ЛИЧНОСТИ С КЪСМЕТ, които винаги си спомнят от къде са тръгнали и с кого, за къде отиват и с кого.
С благодарност за срещата ми по пътя си към Марина и Жюстин! Респект!