Петър Нефтелимов е биотехнолог, а сега следва магистратура ,,Биобизнес и биопредприемачество‘‘ в Софийския университет. В връзка с биологичното си образование се бори с осъществяването на биотехнологичния стартъп ,,Цвете в епруветка‘‘, което е революция за пазара за букети и рязан цвят. Но това не му е първият досег с предприемачеството. През годините е създавал различни проекти, а в други е участвал доброволно, за да натрупа опит и да се запознае с различни хора в предприемаческата екосистема. Към успешните и доказани във времето проекти Петър определя блога си за практическите съвети за бизнеса Neftelimov.com, както и първата предприемаческа програма на село Zero Start. Лектор и ментор в различни предприемачески формати и събития. Не на последно място е позитивен журналист в Позитивната медия на България Uspelite.bg, а тази година му предстои да издаде и първата си книга ,,Успехът в българския ген‘‘. През 2018 годи получава две награди – Специална награда от конкурса ,,Сайт на годината‘‘ за успешно младежко онлайн присъствие и Специална награда от конкурса ,,Студент на годината‘‘ на Софийския университет ,,Св. Климент Охридски‘‘.
Кои са най-важните лидерски качества, според теб?
Бих казал само едно най-важно лидерско качество. И то е да откриваш в какво са добри хората и да им задаваш дейности в това, за да са удовлетворени от работата, която извършват, да се усъвършенстват, но и да изпълняват общите ни цели по най-ефективния начин.
В тази връзка за мен лидерът е този, който в повечето случаи е на заден план, но задава правилните дейности за извършване на дадената личност и след това му дава правото сам да представи пред света какво е направил, без да ги присвоя след това за свои и да се самоизтъква (лидерът).
Накратко бих го казал – лидерът разпределя правилно отговорностите на правилните хора.
Какво те мотивира теб самия да търсиш, да водиш и неуморно да създаваш?
Няма по-прекрасно нещо в живота от това да гледаш от първия ред как се развива нещо, което сам създаваш. По този начин синтезата на хормони на щастието направо е в своя апогей. Няма значение дали се отнася за проект, екип, връзка, приятелство, семейство или дете.
Кои са основните предизвикателства пред лидерството днес, според теб?
Че не знаеш кой е лидер и кой се прави на лидер. (Смее се.)
Сериозно, темата с фалшивите новини в днешно време надминава всякакви човешки граници. Някой чул, че е модерно да си ,,лидер‘‘ на мнение, и той почва да си дрънка нещо. Казвам ,,нещо‘‘, защото и той самият не разбира това, което води. Казвам ,,води‘‘, защото всяка една дума ни води към едно или друго действие. Не си даваме сметка, че да си ,,лидер‘‘ носи отговорности. А непримерената отговорност може да коства и човешки животи. И да не споменавам сегашната ситуация с COVID-19.
С времето един лидер става ли по-силен и ако да – какво му помага за това?
,,Лидерство‘‘ е качество, което осъществяваш заедно с хора. В този смисъл с колкото повече хора общуваш, се срещаш и работиш, толкова повече развиваш това си качество. Опознаваш по-голям кръг от хора и се адаптираш към тях и по какъв най-ефективен начин да ги доведеш до изпълнението на общата цел.
Все пак всички се стремим да изпълним целите си по най-ефективния и бърз начин, без да имаме големи загуби.
Теб самият какви хора те вдъхновяват и имаш за модел и вдъхновение?
Всеки човек ме вдъхновява с нещо. Не мога да кажа конкретно за личност.
Иначе в моя фийд в социалните мрежи ще видите, че повечето хора, които следя, са такива, които познавам лично и/ли имам контакт с тях. В тази връзка не разбирам много лудницата в днешно време покрай инфлуенсърите. От какъв зор ще следваш някого, с когото дори не можеш да си кажеш две приказки? Какъв е смисълът? Какво удоволствие ти доставя да лайкваш снимки на дадена мацка седнала на диванче при положение, че никога няма да се снимаш ти нито с тази дама, нито на това диванче?
И по повод личности, които ме вдъхновяват, само ще кажа, че на корицата на книгата ,,Успехът в българския ген‘‘, която предстои да издам с издателство ,,Библиотека България‘‘, пише: ,,Петър Нефтелимов не е Стивън Хокинг, но също като него мечтае да стъпи на Марс.‘‘
И как гледаш на хора, които не зачитат равенството между хората и не се борят за равни права?
За тези мои 25 години, от както съществувам, съм осъзнал, че всеки един човек си има предистория. Смисъл, че за да е такъв тук и сега, то си има причина/и. Изживявал и преживял е някакви неща, които са го накарали да извърши това или друго действие. В тази връзка аз не мога да съдя, да оправдавам или да обвинявам някого, защото първо не съм изживял неговия живот и второ, че съм имам съвсем различен живот от неговия.
Тук действията са ми две – да го приема такъв, какъвто е в моя кръг или не и да си продължим по своите пътища, като това не означава, че в бъдеще няма отново да ни се пресекат пътищата.
И тук ще си позволя да повдигна още един въпрос, защото все пак говорим за лидерство. За мен важна част от лидерството са политиките и участието (или не) в тях. Та, безумно ми е, когато виждам в обществото ми дадени хора да не си общуват, виждат и да се виждат заедно публично, когато са от различни партии, и още повече да са враждебно настроени. В политиката трябва да се придържаме към определени идеи и действия, които удовлетворяват нас и нашите цели в живота, а не към цветове, десни-леви, кръвни линии, освирепели лидери и празни слова. В тази връзка е нормално в един момент от живота си да си в една ,,партия‘‘, а в друг – в друга, според това какво си преживял, какъв опит си натрупал и как си си променил мирогледа през времето. Но това в никакъв случай не означава да си затваряш пътищата за хора от други партии, религии, раси и т.н., защото на първо място сме личности с индивидуален живот, а не под диктатура на общността. И в това включвам и футболните привърженици, които се ,,мразят‘‘ едни-други. Какво значение дали съм от Левски или от ЦСКА, предвид че и двете няма да ме нахранят или да ми помогнат да си изпълня целите в живота? Обзалагам се, че Маслоу не е бил нито от Левски, нито от ЦСКА.
Съвет, който би дал на младите хора, поели по пътя на лидерството?
Да общуват, да се срещат и да създават неща с възможно повече и различни хора. И то на живо. Без значение за крайния резултат.