За мен най-важното качество на ръководителя е да съумява да е наясно с пътя, по който е поел - интервю Сандра Мишкеди

За мен най-важното качество на ръководителя е да съумява да е наясно с пътя, по който е поел – интервю Сандра Мишкеди

Сандра Мишкеди e усмихната, чаровна и с лекота на лидер от нов порядък е директор на Унгарския културен институт в София.

Кои са най-важните лидерски качества, според теб?

Думата, която ми хрумна веднага след като видях този въпрос, беше „автентичност”. За мен най-важното качество на ръководителя е да съумява да е наясно с пътя, по който е поел; да вижда кой може да му помага в изпълнението на задачите му, на кого може да се опре и на кого да се довери. Да е способен да се справя гъвкаво с трудностите, ако се налага да променя плановете си; да е способен да се обновява, да притежава енергията, необходима да помогне на сътрудниците си да се обновяват, да бъде пример за тях. Да е способен да учи другите и сам да се учи; да вдъхновява. Не се става ръководител от това, че си попаднал на определена позиция, а защото притежаваш нужните човешки качества и специални познания. Може би представите ми са твърде идеалистични? Възможно е. Няма идеални хора. Но можем да се стремим да създадем около себе си свят, в който да ни е приятно да живеем. Впрочем знаем, че никой не се ражда добър ръководител, такъв те прави стремежът към това, така че тази цел става не толкова идеалистична, а все по-реалистична.

За мен добри ръководители бяха човечните, емпатични, справедливи хора – дори и понякога да им се налагаше да бъдат строги – и от които можех да се уча и да уважавам.

Кои са основните предизвикателства пред лидерството днес, според теб и/или пред теб самата като ръководител на културна институция?


Тук става въпрос за два много различни въпроса. Първо ще се спра на по-общата страна, а след това на личните си преживявания.

Иска ми се да кажа, че живеем в епоха на промени, но може би всеки преживява собствената си епоха като епоха на промени. Така че и на това гледам като на една от многото промени и самите ние до голяма степен сме в процес на изменение. 

Преди няколко поколения е имало феодална система, с феодали и крепостни, докато сега, заради обществените промени, наблюдаваме постепенното изчезване на йерархията, което оказва влияние и върху организационните култури. Изравняващите се структури изискват нов стил на ръководство и нови умения, новите поколения, излизащи на трудовия пазар, също идват с други очаквания, към които трябва внимателно да подхождаме.

А що се отнася до предизвикателствата пред мен: има такива и то много, твърде много. < смее се> 

Пристигнах в София през октомври 2019 г. с мандат за четири години. Бях в изгодната позиция да познавам по-отрано Унгарския културен институт, част от колегите си и дейността, която Институтът развива в България вече от 70 години.

И тъкмо в това виждах и виждам една от най-съществените части на своята задача: да обновя Унгарския културен институт така, че той същевременно да запази уважението, извоювано през десетилетията. Тази обнова е трудна, но необходима, защото в променящия се свят вече не можем да се опираме на онези автоматизирани похвати, които по-рано са носили успех. Институтът трябва да се предефинира и препозиционира в българското културно пространство и комуникираните навън промени трябва да са в съзвучие и с организационната култура. Считам за необходимо Институтът да има едно „лице” към външния свят, което представлява Института, определя главните насоки – това съм аз, – но наред с това работя точно както всеки друг колега – изброеното по-горе произтича от характера на задачата ми. За щастие имам силни, адаптивни колеги, които са отворени за промяната.

Как се трансформира работата ви в последната година и какви нови посоки даде това предизвикателно време за теб самата и за вас като организация?

Обикновено отговарям през смях, че съм имала две цели още преди пристигането си: едната е да допринеса за укрепването на присъствието на УКИ във виртуалния свят, а другата да можем да въведем институцията home office. Но дойде пандемията и от днес за утре се наложи да преминем на работа от домовете си и да изместим цялата си дейност в онлайн пространството. Много се гордея, че определено успяхме бързо да реагираме на ситуацията, създадохме страници в Инстаграм и Ютюб; организирахме онлайн най-значителните си прояви; поставихме началото на онлайн поредици, които ще служат за чудесна база знания и в бъдеще. С новия тип прояви стигнахме до по-широка публика, програмите ни станаха по-достъпни.

„Да се справим”, това ме вдъхновяваше. Не знаем докога ще продължи това положение, но е сигурно, че в бъдеще ще се стремим към създаването на хибридни програми: наполовина offline  наполовина online; а също и да извлечем възможно най-доброто от ситуацията.

Лидери, на които се възхищаваш и/или които те вдъхновяват в ежедневието ти?

Пример за мен са хора – все близки до мен личности, – за които мисля, към които мога да се обърна за помощ, когато съм в затруднение. Зная към кого с какъв тип въпрос мога да се обърна, или понякога само да си представя как би реагирал в дадено положение онзи, когото смятам за сведущ по дадената тема. С това те много ми помагат. Благодарна съм им за подкрепата.

За мен е важно, че ги познавам, не само от страната, която те биха желали да покажат или от която ги представят медиите. Може би не мога да посоча за свой пример „прочути хора“ именно защото не ги познавам, освен по някоя тяхна постъпка, познавам само дадена страна от личността им, онази, която те демонстрират или е достигнала до мен през медиите.

Съвет, който би дала на младите хора, поели по пътя на лидерството? Как да открият и развият качествата си?


Да трупат колкото се може повече знания и наред с това да остават автентични. Да бъдат смели, да са отворени за всичко, което им предлага светът, да познаят колкото се може повече от него. Да търсят онези, от които могат да учат. А междувременно да се концентрират силно върху това да съхранят самите себе си.

Знанието, добито по този начин, ще остане тяхно. Никой никога няма да може да им го отнеме. А връзките могат да бъдат много-много полезни в дългосрочен план.

Снимка: Енджи Палмаи