Mая Донева е обучител, международен консултант и лектор в сферата на социалните иновации и активното гражданство.
Съосновател е на едно от първите социални предприятия в България – “Социалната чайна” (The Social Teahouse), подпомагащо млади хора, израснали без родители. Като експерт по социално предприемачество и иновации тя е и един от инициаторите на кандидатурата на Варна за Европейска младежка столица.
Мая Донева е изпълнителен директор на Фондация Карин дом. Тя е носител на редица награди за активна гражданска позиция сред които: Награда от Международната младежка камара “10-те най-изявени млади хора” в сферата на Граждански и политически въпроси и номинация за “Човек на годината” от Български Хелзински комитет.
Освен всичко това Мая е майка на три деца и един много позитивен млад човек. И разбира се, лидер от нов тип – действен, вдъхновяващ и усмихнат!
Кои са най-важните лидерски качества, според теб, конкретно за съвременния активизъм?
Живеем във времена, в които реално всичко се превърна в активизъм – от човешките права, през ранното детско развитие до климатичните промени. Лидерите са хора, които функционират в системи от хора – тоест това не са статични субекти – лидерите променят ситуации, но и ситуациите променят лидерите . Все си мисля, че за лидерите е най-важно да са последователни и да могат и искат да носят отговорност за действията си.
Има и още нещо – на лидера трябва да му пука /без значение дали ръководи процеси, хора или комбинация от двете/, има един нюанс на “отговорността’’, който граничи с това истински да гориш в работа си ( да не се чете като burn out 🙂 ) Не бих могла да степенувам отговорност, последователност и умението да ти пука, но комбинацията от тези три качества на ниво ценности е добро начало. Сега последователността и отговорността често биват наричани интегритет, но за мен две отделни думи по-горе носят две отделни послания и ги харесвам така.
Кои са най-важните и работещи комуникационни канали за лидерите днес?
Лидерите трябва да комуникират умно, ясно и съобразено с аудиторията си. Аз самата по-скоро комуникирам цели и посоки, а пътя измисляме заедно с екипа. 2020-та показа, че каналите не са решаващи – какъв беше средния процент на проведени дигитални вътрешни срещи през 2019-та и какъв е сега в повечето организации? В Карин дом само при крайна необходимост правехме онлайн неща – ние сме организация, обърната към хората и за нас беше трудно приемливо, че на мениджърска среща няма да се видим едни до други, да си споделим домашните сладкиши и да имаме 10 минути “губене” на време в смешки.
Сега още сме организация, обърната към хората, но тази година, както и целият свят заживяхме в Zoom. Още по-хубавото е, че тази вътрешна промяна се отрази и на външната ни комуникация и започнахме да предлагаме и услуги за родители онлайн – нещо, което не само, че не сме предвиждали, но и буквално ни изглеждаше невъзможно преди 2020-та. Каналът няма значение – той е просто канал за пренос – важното е обаче, какво пренасяш. Лидерът трябва да може да комуникира когато, както и с когото му се наложи.
Как се справяш/те в НПО сектора с омразата, нападките, която лесно се сее онлайн, но и офлайн?
Бих предложила този въпрос за тема на дисертация, защото е многослоен и би подплатил експертно поне една докторантура. Има НПО-хейт, но той е основно онлайн, защото еманацията на hate и cancel културата е в дистанцирането, тоест в Интернет. Виждам го, чета го, но този hate е основан на твърдения без факти от анонимни хора, които нямат особено разбиране и позиция извън Фейсбук за това какво, кого и защо точно мразят. Всичко това просто е основано на комуникационна линия на друг тип лидерство, основаващо се на страх и хаос. Вижте Унгария, вижте Полша – заедно с тях сме държавите с най- ниски позиции по свобода на словото, същевременно държим първенство по fake news и вярване в конспиративни теории в комбинация с липса на доверие в институциите. Това е страхотно поле за пропаганда. А реалността е друга – понякога тя е трудна за вярване, защото изисква да се отпуснем и да се оставим на обикновената теза, че има добри хора, които правят добри неща.
Често в Карин дом идват хора, които искат да ни благодарят – на нас и на нашите дарители заради това, че ни има и работим за и със семействата им. Ежедневно виждам в Чайната доброволци, които казват колко са горди, че познават менторите и как не могат да повярват, че това е инициатива във Варна, а не в Холандия или Щатите. Всеки ден чета отзиви за “Нашите недоносени деца”, за “Светът на Мария”, “За Еквилибриум”, за Национален младежки форум, за Форум “Ключ”, “За нашите деца”- прекрасни, пълни с топли чувства и благодарност. Тези два паралелни свята си съществуват и явно има много хора, които искат да демонизират НПО-сектора като някакво имагинерно същество, което никой не е срещал, но то е там ( НПО-торбалан някакъв). А иначе като питаш хората за дейността на реални отделни фондации повече казват “Прекрасни хора!”.
Възпитава ли се лидерството? Основните двигатели за теб самата в този процес?
Почти всичко се възпитава – дисциплината, борбата с imposter syndrome-а, емоционалната интелигентност и умението да учиш- това са само малка част от моите битки по пътя на лидерството. Едно от качествата, за които чувам че хората съветват децата си да оставят настрана, е доверчивостта и наивността. Аз имам огромно доверие в хората – във всички. Професионалният ми път така се е стекъл, че буквално съм работила с много различни хора – от членове на Европейския парламент до хора с основно образование, от хора с много бизнеси до хора в крайна бедност. Във всеки един има потенциал за абсолютно всичко и мисля, че това, което за мен е двигател да уча и да се развивам като лидер, е че съм виждала на какво са способни хората ( и то не при подходящи обстоятелства, а напротив, въпреки обстоятелствата). Всеки път, когато се съмнявам в себе си сега, се сещам за себе си преди 5, 10, 15 години. Нищо от това, което съм сега не би било възможно ако различни хора не са повярвали в мен и не са ми помогнали да кача ниво нагоре. Така правя и аз – където мога винаги помагам и то с цялото си доверие.
С времето един лидер става ли по-силен и ако да – какво му помага за това?
Лидерите стават по-интуитивни с времето и това помага. Ако това да си силен лидер означава да имаш последователни успехи и растеж в дълъг период от време, то на теория, за да задържиш това означава да се овладееш в растежа и успеха си. Но аз имам наблюдения, че това и доскучава – може би е изключително повърхностен извод, но аз съм забелязала една тенденция, че силните лидери харесват да решават кризи и когато няма кризи или отиват на място с кризи, или си ги създават ;)) За това е важно лидерът винаги да има възможност да се види отстрани и да върви с темпото, на което е способна организацията, а не самият той. Защото един човек е в пъти по-бърз от група, но лидерството е темпо за всички.
Моля за примери за силни съвременни лидери от света, които следваш и/или харесваш и защо?
Джасинда – много! Включително заради слинговете, кърменето по заседания и въобще фактът, че не се страхуваше от това, че лидерството и ще пострада от това, че е родител и смело си роди и отглежда бебока по време на мандата си.
Мога да изброя автори, чиито лидерски книги са ме вдъхновили, но ако трябва да съм съвсем честна опитвам да харесвам части от хората, които импонират на моето моментно състояние и ме вдъхновяват или надъхват, а не толкова да “си ги харесвам по принцип”, защото на два пъти истински съм се разочаровала от лидери, на които уж съм симпатизирала много.
Георги Богданов, който е изпълнителния директор на Национална мрежа за децата. Той поема една малка чадърна организация с фокус детски политики и за 10 години я прави национална мрежа с над 150 организации вътре, които общуват, учат и работят заедно – това е масивно постижение, особено за държава като България.
Николай Събев, създателят на ЕКОНТ, който слушах на ТЕДх Русе ми преобърна разбирането за трудности и непоколебимост. Даде ми съвсем нова перспектива за това какво означава да искаш системно да даваш най-доброто от себе си.
Дарина Иванова от Морски клуб приятели на морето е един от най- ценните ми ролеви модели за лидерство, основано на ценностите. От нея съм се научила на последователност и непримиримост.
Sara Damber – основателят на Reach for change – всъщност там лидерството като ефект на пеперудата, защото ако Сара не бе основала Reach for change, аз никога нямаше да ви давам това интервю. Всъщност стратегията на фондацията на Сара, разраснала се чак до България и конкурсът Промяната бяха това, което наклониха везните в посока на създаването на Чайната и моето професионално развитие в сферата на социалните иновации. За мен Сара доказва кратко и ясно, че човек може да промени света.
