Представяме Ви проф. д-р Евгени Станимиров – ректор на Икономически университет – Варна (ИУ-Варна). Академичната му кариера започва през 1998 г, а през 2014 г. става най-младият професор по маркетинг в България. Проф. д-р Евгени Станимиров е ръководил отдел „Учебна дейност и студенти“ в ИУ-Варна, а от 2011 до 2019 г. е зам.-ректор по учебна дейност и акредитация, както и ръководител на катедра „Маркетинг“. Проф. д-р Е. Станимиров преподава широк спектър учебни дисциплини, част от които се изучават за първи път у нас. Има над 130 публикации в специализирани издания у нас и зад граница. Участва в над 50 консултантски бизнес проекти и повече от 30 научни и изследователски проекти (по линия на Световната банка и ЕС). Ръководи съвместна образователна програма с Nottingham Trent University (NTU – Великобритания) и е преподавател към NTU. Координира от страна на ИУ-Варна програмата UIF по предприемачество, креативност и иновации на Stanford University, Калифорния (САЩ). Участва в 6 редакционните колегии на български и чуждестранни научни издания. Член е на УС на Асоциацията на специалистите по корпоративна социална отговорност в България и на УС на Съюза на икономистите.
Проф. д-р Е. Станимиров е член на Управителния съвет на Българска асоциация на КСО специалистите. Ето какво ни сподели той за съвременното лидерство.
Кои са най-важните лидерски качества, според теб, конкретно за академичния сектор и/или по принцип?
По принцип се стремя да не робувам на мантри и да не разсъждавам в рамки. И въпреки всичко мога да кажа, че лидерът трябва да има визия, да мисли стратегически, да умее да прозре процесите далеч напред, за да определи посоката. Това е възможно при системно мислене и познаване на процесите и връзките между тях в и извън организацията, която управлява. Подобен подход ще му даде възможност да дефинира приоритети и да ги отстоява. Лидерите имат смелостта да защитават позиция, но това не означава липса на толерантност. Лидерът е емпатичен, но и безкомпромисен, когато се наложи. Не се страхува, че ще сгреши, но и не се разколебава ако е сгрешил. Важно условие е лидерът да поема критика. Неизвестен автор е написал: „Не казвайте нищо, не правете нищо, не бъдете нищо!“. Не поемайте рискове и така няма да сте обект на критика. Мога да се изразя и по-фигуративно – всеки от нас е изправен пред избори – дали да се качи на ските и да се пусне по поредната черна писта, да вдигне адреналина, да надмогне страха или да остане пред топлата камина без да поема рискове и никога да не разбере какво е да преодолееш собствените си съмнения и страхове.
Важно условие е лидерът да умее да съхранява равновесието. Несъмнено обаче няма безгрешни хора. Поради това всеки от нас, улисан в работен процес или преследвайки някаква цел, може да изгуби както мярата, така и перспективата. От това не са застраховани и лидерите. По-важното качество е обаче лидерът да има репери, които да го / я ориентират и да намери отново вярната посока.
Кои са най-важните и работещи комуникационни канали за лидерите днес?
Излишно е да пояснявам гигантската и принципна разлика от една страна между мениджър и лидер, а от друга страна – между формален и неформален лидер. Лидерът трябва да бъде преди всичко информиран – за външния свят, за хората с които работи, за връзките между тях, за очакванията и потенциалните пресечни, дори конфликтни точки. Информираността може и трябва да бъде осигурена от всевъзможни и алтернативни комуникационни канали и средства. Това би създало предпоставки за адекватно управление на процесите, ако става въпрос за формален лидер. Също означава неколкократна верификация на данните за едно и също нещо, за да бъде сигурен в решенията си (особено в случай на вземане на решения със сериозен отпечатък). Ако разсъждаваме за неформален лидер, нещата са малко по-различни. Неформалният лидер се доказва и е признат от останалите като такъв, независимо от заемана работна позиция. Думата му тежи и това обикновено се свързва с богат опит, акумулирани знания / умения, мъдрост в мисленето и действията. Всяко едно от посочените е резултат на интелект, начин на мислене, комбинативност, но и информираност.
Кои са основните предизвикателства пред лидерството днес, според теб и/или пред теб самия като лидер в твоята област?
Сервантес е бил много прав, като е казал, че „Колелото на съдбата се върти по-бързо от перките на мелницата“. Сега, повече от 400 г. след като са изречени, неговите думи изглеждат още по-актуални. Често процесите се развиват толкова бързо, че лидерът трябва да поеме цялата отговорност и да действа смело. И тук лидерът се изправя пред множество предизвикателства. Някои от тях се свързват със стила на управление.
Например дали да управляват чрез емпатия или напротив. Силно емпатичният и толерантен стил на управление може да изправи един ръководител пред загуба на фокус. И това би било резултат от множеството гледни точки, егоцентризма на подчинените му/й, многообразието от често противоречащи си организационни цели и лични амбиции и др. Ето защо трябва да се търси разумен баланс в избора на управленски стил, за да се съхрани деликатната граница и да не се изпуснат нещата от контрол.
Сериозно предизвикателство е доколко смел в мислите и действията ще бъде лидерът. Харесвам мисълта на Шимон Перес: „Няма място за малки мечти!“. Или иначе казано, трябва размах в мисленето и категоричност в действията!
С времето един лидер става ли по-силен и ако да – какво му помага за това?
В случай, че един човек бива припознаван като лидер, това означава, че все още е такъв или че вече бива възприеман като такъв. Натрупаният опит, знания, умения, контакти, ударите „под кръста“ могат да го/я направят по смирен, но и по-устойчив и по-непоколебим в отстояване на позиции.
Според мен един лидер може да стане много силен, ако осъзнае, че има няколко творчески сили във Вселената. И те са – мислите, чувствата, думите и действията! В основата са мислите. Случайно ли Буда казва, че: „Всичко, което сме, се ражда от мислите ни?“ Споменатите 4 творчески сили раждат след себе си ефекти, а те са – повторения, навик, резултати! Какво е нужно един ръководител да бъде припознаван за лидер? Освен всичко друго са необходими и резултати! Но това далеч не е достатъчно. Трябва и харизма. Понякога част от харизмата е смиреността и мъдростта в поведението на един човек, а това се развива с опита и годините (аз не отъждествявам двете неща, защото съм убеден, че опитът се развива само от осмислените преживени ситуации). И в крайна сметка лидерът трябва да се е научил да „натиска“ онзи „спусък“ в поведението на хората, който да ги увлича, да задава посоки, да ги стимулира да работят за каузи.
Моля за примери за силни съвременни лидери от света, които следващ и/или харесваш и защо?
Трудно мога да дам отговор, защото никога не съм фаворизирал хора, брандове, ситуации … Има една мисъл, която гласи следното: „Учителят показва пътя, а ученикът започва да боготвори този, който му го е посочил!“. Идеята е „пътят“, а не „човекът“, който ни е насочил по него. Или казано с други думи – не е толкова важно кои са съвременните лидери, а на какво са ни научили.
Убеден съм, че всеки човек може да се учи от всеки друг, независимо от образованието и заеманите позиции, материалното положение, националността, религията и др. Но … за да се учим от всеки има едно много важно условие – трябва сетивата ни да са отворени. Дълбоко вярвам, че лидерът на първо място има „отворени сетива“ за всичко около него / нея. И това е също част от неговата / нейната харизма.
