Приятно ми е, казвам се Десислава Илчева Йорданова, горд потомък от рода на поп Минчо Кънчев, съратник на Васил Левски.
По душа и кръв съм бунтар, но определям себе си като слънчева, шумна, енергична, емпатична и с чувство за хумор. Обичам да ми е цветно, усмихнато и уютно. Щастлива съм, че живея с най-готиния и грижовен съпруг Емил Йорданов – куклен режисьор и възможно най-шумните и забавни деца – Боян на 13г., Христо на 10г. и Момчил на 7г. Също така си съжителствам с 9 броя кокошки, един петел и домашен любимец – заекът Пух.
Завършила съм актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Жени Пашова, в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2008г. През същата година станах и горда майка на първия ни син Боян. Вдъхновена, кипяща от енергия и отдаденост се впуснах смело в творческото пътешествие наречено – Държавен куклен театър – Стара Загора. След две години усетих, че имам нужда да изследвам, откривам и разширявам собствените си хоризонти. Желанието ми се изпълни и през 2011г. се появи и вторият ни син – Христо. Малко по-късно напуснахме Стара Загора, за да заживеем на мечтаното от нас място – къща в гората, сгушена в прегръдката на планински хълмове и широкия простор на небето. Вълшебно селце с десетина къщи в централна част на Стара планина, между Габрово и Трявна – село Драганчетата. Драго ни бе, че тук се появи Малка театрална компания и се роди третият ни син – Момчил. Понякога се шегувам пред приятели, че децата ни имат невероятния късмет да изживеят част от живота си в приказката „Тримата братя и зл(атн)ата майка“.😃
Как се зароди идеята за Малка театрална компания?
Идеята дойде от Емо (Емил Йорданов). Искаше да направи частна семейна компания в сферта на кукления театър, която да създава качествени куклени спектакли, които са мобилни, с гъвкаво работно време, с емпатия към хората, които работят в/за компанията. Началото на Малка театрална компания бе поставено от две семейства – нашето, сем. Йорданови и това на дългогодишните ни приятели и колеги от НАТФИЗ – Георги и Силвия Теневи. Оттогава минаха над 9г., през които изградихме успешни практики в създаването и продуцирането на спектакли, образователни инициативи, творчески ателиета, активности за деца и др.
Какво за теб е лидерът и какви качества трябва да притежава той?
Когато чуя „лидер“, веднага в мен подсъзнателно изскачат доста неприятни лица на хора от световната и родна политика, за съжаление.
Затова „лидер“ ще го разгледам през погледа на роля, в която се превъплащавам. Във всяка роля най-важното е да си задаваме въпроси и да търсим техните отговори. „Кой съм?“, „Какво правя?“, „Защо го правя?“, „Къде се случва?”, „С кого?“ и.т.н
Търсенето на отговорите на тези въпроси е динамичен процес, включващ промяна и развитие докато изграждаме ролята. Всеки ден се впускам в различни мои роли – на дете, майка, съпруга, работеща жена, приятел, експерт в дадена област и др., затова са ни необходими различни качества и умения.
Качествата, които в днешния динамичен свят могат да ни помогнат да сме по-добри и щастливи, не само в ролята на лидер, а общочовешки, за мен са – уважение, емпатия, отговорност, вдъхновение, честност, доверие, гъвкавост, човекознание. Да избираме умения и практики за холистично разбиране на вътрешния ни и външен свят. Да се научим да поставяме здравословни граници. Да решаваме конфликти без насилие, кръвопролития и деспотизъм. Да умеем хем да летим, но и да се заземяваме. И не на последно място – когато даден проблем ни подтиска, изглежда голям и непреодолим, да ползваме чувството си за хумор и автохумор. Безотказен метод за това да си „над нещата“. Повярвайте ми, това всеки път ме спасява! Спасява ме от депресии, от черни, натрапчиви мисли, от демоните ми. Те не обичат да ги озарява смях и веселост. Ако избираме и се стремим към малка част от изброените дотук неща, дали пък светът би бил по-светъл, смислен и смирен?
Какво те мотивира да създаваш, водиш и продължаваш напред?
Най-силният мотиватор за мен е наличието на проблем и някой твърдящ: „Забрави! Това няма как да стане! Не може.“ Тогава включвам на турбо режим, който да доведе до „Може! Ще стане!“. Не мога да се откажа преди да съм измислила и пробвала достатъчно варианти по дадения проблем. Вярвам, че във всеки проблем се крие най-малко по един подарък, който можем да си открием и вземем.
Какво и какви хора те вдъхновяват?
По-скоро ме попитайте, какво не ме вдъхновява. 😄
Всичко може да ме вдъхнови, стига да съм в потока на по-високите енергии. Вдъхновяват ме микро и макрокосмоса – от снимка през микроскоп до пътуване във времето. Вдъхновяват ме хора, които силно вярват в дадена идея или кауза и я следват неуморно. Черпя вдъхновение от деца, революционери, артисти, писатели, художници, певци, спортисти. Вдъхновяват ме силно истории и съдби на хора, преодолели физически недъзи, зависимости – алкохол, наркотици, секс, хазарт и.т.н. Хора, преодолели войни, репресии, природни бедствия и др., оставайки верни на себе си и следвайки собствения си път. Вдъхновява ме природата и нейните закони… ще взема да спра до тук, за да може читателя все пак да стигне до края на интервюто.
Какво би посъветвала младите тръгнали по пътя на лидерството?
Бъдете преди всичко честни Човеци! Ние се раждаме без дрехи, имущество, професия и пари. Помнете най-важните хора до вас и им благодарете вътре в себе си ежедневно. Експериментирайте, следвайте мечтите и сърцето си и давайте най-доброто, на което сте способни. Убедена съм, че ще бъдете щастливи и успешни хора, където и да сте!
