Представяме Ви Денислав Георгиев, на 37 години от гр. Варна. Завършил „Маркетинг“ в УНСС. Занимава се професионално с маркетинг и комуникации. В последните 6 години е изпълнителен директор на футболния отбор на „Ботев“ Враца, с който измина пътя от аматьорския футбол до Първа лига. Ето какво споделя той с нас.
Кои са най-важните лидерски качества в спорта, според теб? И срещаме ли ги достатъчно у хората на спорта в България?
На спорта, повече от всеки друг отрасъл, са му нужни визионери. Хора, които виждат голямата картина и са готови да работят за резултати, отвъд предизвикателствата на ежедневието. Спортът е динамично, силно конкурентно и много ресурсоемко занимание. Трябват средства, подготвени хора, инфраструктура, технологии, а в същото време имаш противници, които се борят за същото, за което и ти. И те влагат средства, качествени хора, създават своя инфраструктура. За това спортът е феномен, що се отнася до генерирането на интерес, защото има състезание и противопоставяне.
В една спортна организация са нужни различни типове лидери. На терена сред състезателите е нужно едно лидерство, в треньорския щаб друго, невидимият екип, организиращ работата на клуба трето. Най-важното е да събереш в екипа си комуникиращи лидери. Това е и най-големият проблем в българския спорт. Хората с качества и умения трудно владеят егото си и не обичат да комуникират. Предпочитат да се изказват като главна, последна и единствена инстанция. Затова резултатите ни на Олимпийските игри са тези, които са – трудно класираме отбори на големи международни форуми, повечето ни клубни тимове са неконкурентоспособни. Особено в колективните спортове, където става дума за наистина големи екипи, ни е много трудно. Да си вярваме, да си споделяме, да се подкрепяме и да си прощаваме грешките. За значителен успех в колективен спорт са нужни не лидери, а директно супер герои.
Кои са основните предизвикателства пред спортното лидерството днес, според теб?
Спортът има три измерения. Очевидно най-голямо е социалното. Масовият спорт, който трябва да промотира зравословния начин на живот. Тук трябва да се концентрират ресурсите на държавата и общините. Тук трябва да работят най-изтъкнатите лидери с имидж и опит. Бивши шампиони, настоящи звезди и визионери. Тук се поставят основите и реално тук се създава икономическият ефект от спорта. Спортуващата нация е здрава нация, която работи по-качествено и произвежда повече.
Второто измерение е организираният спорт. Това са клубовете, които водят тренировъчен процес и създават състезатели. Тук са и олимпийските надежди, тук са и бъдещите професионални спортисти. Тази система се нуждае от много по-различен вид лидери. Повече доближаващи се по качества и подход до военните. Тук трябва много дисциплина, непрекъсната и обоснована селекция и деселекция, наистина топ специалисти като треньори и ръководители. Много важна е дисциплината и неутрализиране на вмешателството в работния процес от страна на външни фактори. Лидерът тук трябва да е едновременно генерал, учител и психолог. Много е сложно.
Третото измерение на спорта е като част развлекателната индустрия. Тук вече трябва да са професионалните клубове и спортни лиги. Те трябва да създават продукт, който да се продава и да се издържат от това. В България това не съществува. И проблемът не е само, че ги няма нужните бизнес лидери в спорта. Причините са комплексни, но най-вече защото я няма нито основата на масовия спорт, нито имаме достатъчно добри школи, които да създават родни атлети, които хората да искат да гледат, да следят развитието им и да плащат за това. Тази индустрия може да създава модели за подражание и дори героите на нацията, но до нея трудно стигат кандидатите за това.
Как се създава успешен спортен екип и доколко лидерството тук е решаващо за успеха?
Ясните цели обединяват хората в един екип. Комуникацията заздравява връзките между тях. Успехите създават авторитети. Когато един екип работи добре и има резултати, значи си е намерил лидера. И обратното – ако собственикът или директорът назначи един треньор и каже, това ще ви е лидерът – дали ще сработи? Лидер не се назначава. Можеш да назначиш човек с потециал, който да се превърне в лидер. Но той сам ще из извоюва лидерския статус сред колегите, а защо не и в бранша.
Когато този лидер не води отбора към победи, кой ще му вярва? Кой ще го следва? За да си лидер, трябва да има кой да те следва и да ти вярва. Един човек може да бъде лидер в една среда/организация и да няма и четвърт от това влияние в друг екип. Намирането на точен лидер е процес, но процентът успеваемост не е голям. Особено в толкова конкурентна среда като спорта.
Тук идва и другият въпрос – а може ли да има успешен екип без лидер? Лидерството има много различни форми. Всеки успяващ екип си има вътрешна йерархия. Винаги има лидер. Този лидер може и да няма титла или двойно по-голяма заплата от останалите. Но със сигурност има най-голямо влияние сред останалите и е двигател за постигане на добрите резултати.
Лидери, на които се възхищаваш и/или които те вдъхновяват в ежедневието ти?
В последно време най-много се възхищавам на хората, които умеят да говорят и влияят на младите. Това за мен е най-ценното умение в наши дни. Светът се променя толкова бързо, че пропастта между поколенията е грандиозна. Младежите с тяхната енергия, идеи и стремеж за промяна са богатство, което за жалост често се пропилява. Младежите са и незаинтересовани, презадоволени или инертни. Трябват ни хора, които да работят с всички тях и да извадят най-доброто от всеки.
И има едни такива, бели лястовици, които просто говорят убедително на езика на младите. Познавам такива треньори по футбол, като Радостин Александров в „Ботев“ Враца, младежки работници като Галин и Никола от Младежкия център във Враца, учители като екипа ЧОУ „Томас Едисън“ в София. Лидер не значи шеф. Лидер е този, който води хора след себе си и им помага да се развиват. Добрият мениджър трябва да открива тези лидери, да им се доверява и да работи рамо до рамо с тях, за да са успешни те.
Съвет, който би дал на младите хора, поели по пътя на лидерството?
Аз не се считам за лидер, а по-скоро за добър мениджър (колкото и нескромно да звучи). Ако мога да си позволя съвет, то нека всеки има реална самооценка. В какво е добър и в кое не толкова. Кое може да подобрява? Къде да концентрира усилията си? Няма нищо лошо, страшно или тъжно, ако не можеш да си лидер. Ако си по-добър като координатор, изпълнител, изследовател или каквото и да е друго. Има професии, в които са нужни повече лидерски качества, харизма и присъствие. Трудно ще станеш велик пълководец, ако не можеш да вдъхновиш армията си. Но има важни качества, които всеки може да придобие и да влага в ежедневната си работа. Прости неща, като това да си честен, да държиш на думата си, да защитаваш екипа си, да не се скатаваш, да си фокусиран върху целта. Може да не си най-вдъхновяващия оратор или въздействащ комуникатор, но това не пречи да си отговорен, последователен и да не спираш да учиш и да се развиваш. Ключовото е всеки да открие това, с което е полезен! И да го прави колкото може, повече!
