Истински академичен и бизнес лидер е деканът на Стопанския факултет и директор на магистърската програма „Енергийни пазари и услуги“ доц. д-р Атанас Георгиев. Издател (от 2012 г.) и главен редактор на сп. ЮТИЛИТИС и сп. ФАСИЛИТИС. В академичната си роля също е:
- Член на Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“
- Член на Управителния съвет на Университетския център за информационни и комуникационни технологии (УЦИКТ).
Кои са най-важните лидерски качества, според Вас, конкретно за академичния сектор и/или по принцип?
Лидерът преди всичко трябва да е вдъхновител на своя екип – да мотивира всеки да даде най-доброто от себе си за постигането на общите цели. Разбира се, това означава не само приказки, а и реални действия, личен пример, подкрепа в ключови моменти за всеки от организацията и много други неща.
Конкретно в академичната сфера лидерството има някои специфики. Например, ролите в един университет или научен институт не са така ясно формулирани както в една корпорация или институция. Инструментите за мотивиране, насърчаване или ако е необходимо – санкциониране, не работят по същия начин. Преподавателите и изследователите имат свои лични професионални цели и се изисква много желание да комуникираш с всеки и да разбереш как може тези цели да се вградят по възможно най-добрия начин в общата визия на организацията. А тя, освен това, е доста комплексна по своя характер – Стопанският факултет например е един от 16-те факултета в Софийския университет и трябва както да има свой собствен облик, така и да е част от тази утвърдена институция.
Още една особеност на академичния сектор е и това, че лидерът трябва да работи с по-широка общност. Конкретно в случая на Стопанския факултет, нашата общност включва хонорувани преподаватели, студенти, докторанти, възпитаници на факултета, компании-партньори, международни университети и гост-професори и други. В този смисъл, уменията за комуникация с всички групи по всякакви канали е ключова за успеха на една академична организация.
Кои са най-важните и работещи комуникационни канали за лидерите днес?
В много отношения, въпреки масовото преминаване онлайн, човешкият реален контакт с всички вътре в организацията, както и с широката общност, остава най-добрият канал за активна комуникация. Все още не сме се научили достатъчно добре да изразяваме себе си, емоциите си и дори мислите си пред екран, а това определено е недостатък.
Същевременно, живеем в един свързан свят и основните комуникационни канали са електронни. Те включват както по-официалните медии (служебни имейли, нюзлетъри, корпоративен уебсайт и др.), така и социалните мрежи.
Ако трябва да посоча един конкретен пример от дейността на Стопанския факултет, за нас социалните мрежи са основен инструмент за вдъхновение (ако реферирам към казаното в първия отговор), чрез който първо да покажем на нашата общност какво правим, как сме го постигнали, с кого сме си партнирали и второ – да провокираме всеки да помисли за това какво още може да постигнем заедно. Видимостта и прозрачността на всичко, което правим, създава както усещане за откритост и отчетност, така и платформа, през която да получаваме непрекъсната обратна връзка. Това е особено важно сега, когато традиционните „офлайн“ канали не работят поради пандемията.
Кои са основните предизвикателства пред лидерството днес, според Вас и/или пред Вас самия като лидер във Вашата област?
Основното предизвикателство като че ли е да очакваш неочакваното. Оборотите, на които живеем днес, са изключително по-динамични от който и да е момент в глобалната история. Итерациите на взаимодействие, както и разстоянията, са по-къси благодарение на информационната среда – съвременният човек е „мрежови“, „виртуален“, ускоряващ своята комуникация благодарение на новите технологии.
Основното предизвикателство за всеки лидер днес е да се „качи на вълнàта“ и да успее както да приема и обработва, така и да излъчва информация с висока скорост. От това, разбира се, следват и други предизвикателства – да се взимат бързо решения, да променяш организацията и процесите с по-динамични движения, да предвиждаш повече „стъпки“ напред, защото те ще се случат по-скоро.
С времето един лидер става ли по-силен и ако да – какво му помага за това?
Ако лидерът е съвременен – т.е. има лидерски качества за днешния ден, а не за вчера (или утре), то той ще има същата честота на трептене като околния свят. Според мен, това е основната разлика между лидери, които стават по-силни с времето и тези, които започват силно, но после губят скорост. Съвременни анализи посочват, че за организациите става все по-трудно да намерят бъдещите си лидери, защото те трябва да са с подходящите качества за времето, в което ще водят, което прави информацията за досегашния им опит недостатъчна или дори подвеждаща.
В един по-човешки аспект, един лидер може да стане по-силен, ако увеличи броя на своите съмишленици. Отново ключовата дума тук е вдъхновение – от обща визия, от общи цели, от общи постигнати успехи. Колкото и да е силен, всеки лидер разполага с точно 24 часа в денонощието. За да може да постигне повече и да е по-силен, трябва да се съобрази с това ограничение и да увлече повече хора за постигането на общите цели. За тези, които се опасяват да го направят, ще кажа – по-добре е да споделите успехите си с други, отколкото да се провалите с изцяло собствени усилия.
Моля за примери за силни съвременни лидери от света, които следвате и/или харесвате и защо?
Не бих казал, че се вдъхновявам от определени икони на лидерството, но си признавам, че с интерес съм чел биографиите на Стив Джобс (и Стив Возняк), Бил Гейтс, Ричард Брансън, Илон Мъск, някои от американските политици от близкото минало и др., като технологичните истории и тези от бизнеса са ми по-интересни. И все пак – всяка биография е история, тя показва решенията на тези хора в предишни моменти, когато светът е бил малко или много по-различен.
Интересни за мен са примерите за лидерство, проявени в необичайна среда – когато никой не е очаквал даден подход да проработи или когато лидерът не е бил идентифициран като такъв, преди да направи големия си пробив.
За мен обаче е по-важно да се оглеждаме за бъдещите лидери, отколкото за вече познатите. Аз се вдъхновявам от млади хора – нашите студенти, част от които имат „блясък в очите“ и показват с действията си още преди да са част от някоя компания, че ще бъдат лидери. Най-вече тези, които не се оплакват, а когато нещо не им харесва, се заемат да го променят. Затова и трябва да запомним, че никой не „назначава“ лидерите – те трябва да се утвърдят сами, започвайки още от училището и университета. Лидерството не е професия, а е начин на мислене.
