Представяме Ви Кристиян Григоров, ето какво споделя той за себе си:
Словото и музиката са двете области, обединяващи всичките ми занимания. Повечето от тях попадат в първата графа – учител по български език и литература, автор на художествена литература, журналист, блогър. В музиката се занимавам с пеене, композиране, а в момента работя по стартиране на звукозаписно студио, където самостоятелно да правя музика.
Кои са най-важните лидерски качества, според теб?
За мен има една много основополагаща дума: Баланс. Добрият лидер е добър балансьор преди всичко. Баланс между личностите в един екип, интересите, баланс във взаимоотношенията, между лично и професионално отношение, между екипната и личната отговорност. За един лидер е изключително важно да създаде връзка с всеки в своя екип и тя да е основана на трайно и устойчиво доверие. Човек е много по-инициативен и продуктивен, когато вижда, че лидерът на екипа знае какво точно иска да постигне, внимателно подбира средствата и преценява обстоятелствата. Безспорно предимство е, ако лидерът е най-доказаният специалист измежду всички, защото тогава авторитетът му се подхранва не само вътрешно, но и външно, и не се налага често да отстъпва от позициите си. Важно е всеки личен жест на лидера към някого от екипа да е базиран на заслугите или положителните качества на този човек. Това се случва по-трудно, когато има приятелски взаимоотношения и те размиват границите между личен и професионален ангажимент. Изключвам ситуациите, в които има пълно единомислие и съвпадане на подходите.
Какво те мотивира теб самия да търсиш, да водиш и неуморно да създаваш?
Най-мотивиращото нещо са резултатите. Но мотивацията идва и от самия процес, който би могъл да носи много позитивни изживявания, ако човек знае какво иска и как да го постигне. Когато имам замисъл, в който са включени много участници и условия, изкуството е всичко да се подчини и да спомага за този замисъл. Аз се занимавам в творческата сфера, а там хората трудно могат да са просто изпълнители. Всеки има самочувствието, че неговите виждания и идеи са най-добрите, най-оригиналните. Зная, че и в други сфери се сблъскват с този проблем и вероятно причините са в липса на авторитети, на взаимно доверие и на зачитане различното мнение на другия. Затова е важно как се поставят нещата предварително. Ако още отначало на всеки му се даде ясна представа докъде се простират неговите свободи и отговорности, после е много по-лесно да се разбере ясно къде той ги е превишил или не ги е изпълнил. В творческите среди, където нещата не стъпват толкова на общи правила, колкото на индивидуалните качества на всеки, предварителното проучване и договаряне имат решаващо значение за това процеса да протича без напрежения и неразбирателства.
Кои са основните предизвикателства пред лидерството днес, според теб?
Основното е да познаваш нагласите в средата, в която работиш. Всяка нация си има свой манталитет и народопсихология по отношение на това доколко всеки гражданин е склонен да делегира отговорности на други хора и сам да изпълнява своите. Има големи различия между това да си лидер в държава в Източна Европа, в Западна Европа, или в друг континент. В България например, много популярен е авторитарният вид лидерство, като немалко за това са допринесли и политическите лидери. В исторически план сме имали множество такива – от Стефан Стамболов до Бойко Борисов. В политиката отдавна не говорим за състезаване на идеологии, а на доверие в личности, в което се инвестират много усилия и обществен ресурс. Авторитарните режими внушават на огромна група хора, че има ред и дисциплина, че има желязна ръка, която еднолично поощрява и наказва, взема и раздава, разпределя ролите и общия ресурс, обединява и защитава интересите и е символ на властта. През властта това се пренася във висшата администрация, оттам – в едрия бизнес, а оттам и на местно политическо и икономическо ниво. Когато казвам, че се пренася, имам предвид като пример за подражание, но това не означава, че процесът не се случва и отдолу нагоре. Това разбиране обаче е много повърхностно. Хората са предразположени да позволят да бъде избутан по-напред някой, който внушава чувство за ред в хаоса и да му делегират все повече и повече отговорности. Ако умението да балансираш се наруши, веднага съпротивителните сили се задвижват и поставят под въпрос всяка твоя дума и всяко твое решение. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, в България хората по-скоро искат да бъдат обгрижвани, отколкото подкрепяни. Предвид всичко това, масово възприетото разбиране за добро лидерство е силно изкривено според мен. То прави много трудно прокарването на различни от познатия модел подходи, защото хората имат определени очаквания и представи, и са нужни много разговори и доказателства, че избраният подход е най-подходящият.
Теб самият какви хора те вдъхновяват и имаш за модел и вдъхновение?
Невинаги добри лидери и добри вдъхновители са тъждествени понятия. И все пак, харесвам хора, които имат ярко и уникално присъствие, и винаги ти дават нещо ново. Най-големи вдъхновители през годините са били моите учители. А добрият учител се познава по това, че когато говори пред много хора, ти пак чувстваш посланието му, отправено сякаш лично към теб. Харесвам лидерите с чувство за хумор, защото позитивният фон прави нещата да се случват много по-леко и приятно. Стига да не се предозира, разбира се. Харесвам хора, които се информират непрекъснато и имат отношение към настъпващите промени. Също и хора, които с мисъл и сърце се включват в отговорни обществени каузи и сами инициират такива.
И как гледаш на хора, които не зачитат равенството между хората и не се борят за равни права?
Темата за равенствата е много дълбока и сложна, за да се побере в кратък отговор. Въпреки многото международни конвенции и стратегии, човечеството не е стигнало до консенсус как да третира правата. Ясно това се забелязва, когато се заговори за полова идентичност да речем. Правото е неизменно свързано с отговорността как то се използва. Едно право може да е възможност, а може и да се превърне в злоупотреба. За мен всичко тръгва от човечността, от способността ни да разберем другия и да влезем в положението му. За мен по-важното е да има предварителна нагласа към уважаване правото на другите, а после да се прокарва това на ниво политики. В контекста на лидерството, разбира се, че хора, потъпкващи правата, са лоши лидери. Затова са създадени трудовите правоотношения, за да регулират този процес.
Съвет, който би дал на младите хора, поели по пътя на лидерството?
Да не спират да се учат. И да се учат да учат. Да не се спират пред един погрешен опит, но и да вадят поуки от несполуките си. Да се учат да слушат и да служат, защото това винаги се оценява. Да не подценяват усилията на всеки в екипа си и да ги възнаграждават при всеки удобен случай. Да са двигатели на събития, но и търпеливи към неразбиране, когато то се появи. Да знаят, че когато даваш най-доброто от себе си и си съсредоточен върху нещата, които зависят от теб, ти увеличаваш многократно шансовете си за успех. Тогава можеш да си само щастлив, защото успехът ще е победа, а провалът – заслужена загуба. Да подплатяват думите с дела, защото те са истинската база за доверието и уважението.
