Симеон Василев е основателят на Фондация GLAS и сайта HUGE.bg, активист и инициатор и организатор на редица събития, акции свързани с равенството и човешките права. Действен, винаги усмихнат, неуморен и непримирим – Симеон е вдъхновение за много млади хора.
Кои са най-важните лидерски качества, според теб, конкретно за НПО сектора и/или по принцип?
Съпричастност и емпатия, способност за поставяне в обувките на другия. Казвам го често, но смятам, че имаме силен дефицит на тези качества като общество. Затова смятам и че те са от първостепенна важност за всеки човек, който би искал да стане лидер. Разбира се качества като смелост, целеустременост, ясен фокус и способност правилно да комуникираш възгледите си са също важни. За мен добрите лидери помагат на околните да постигнат целите и потенциала си. И са способни да са щастливи, когато другите са по-добри от тях. Не бива да забравяме и умението да слушаш. Забързани сме и често го пропускаме, чуваме само това, което вече знаем, а извън тези предели лежат възможностите за развитие на по-големия ни потенциал.
За НПО сектора конкретно, освен всичко изброено, мисля, че не е без значение и способността на лидерите да променят възгледите на обществото или поне да се опитват. Да не губят гласа си, дори когато всичко да изглежда като да се срива около тях. Също и умението да „свързваш точките“ между възможни партньори, коалиции, поддръжници, и така да разширяваш мрежата на влияние. И да бъдеш търпелив. Добрият лидер е търпеливият визионер с цел.
Кои са най-важните и работещи комуникационни канали за лидерите днес?
Физическият контакт с хората за мен продължава да е най-ефективният канал, за жалост много силно ограничен през тези изминали месеци, но съм сигурен ще остане от съществено значение. Няма как да бъдеш лидер, ако не говориш с хората, които представляваш. Не можеш да седиш в абаносовата кула на влиянието си и да не чуваш. Социалните мрежи разбира се също помагат, усилват посланията ни, но за жалост понякога остават и в тези ехо камери, достигащи до хора, които вече са на същото мнение.
Как се справяш/те в НПО сектора с омразата, нападките, която лесно се сее онлайн, но и офлайн?
С много вино и смях с добри приятели. Шегата настрана, но няма да крия, че коства усилия на волята и мисълта. Понякога след телевизионни участия с върли националисти псевдопатриоти ми трябва време физически да се съвзема, но приемам това като част от условията на обществената игра за промяна на предразсъдъците. Намирам и творчески способи да превърна омразата в нещо различно, както с изложбата Shit Storm: колекция от онлайн омраза, която представихме този месец, ноември, в Ко-оп в София, и включваше реален онлайн тормоз, обиди и заплахи, превърнати от съвременни автори в обекти за съзерцаване и изкуство. Нападките са много повече онлайн и по-малко офлайн за щастие, така че само с един клик мога да ги филтрирам или понякога докладвам към Facebook за език на омраза.
С времето един лидер става ли по-силен и ако да – какво му помага за това?
Мисля, че увереността в собствените качества и подкрепата, която е получил човек помагат в изграждането на по-голямо влияние и сила. Отново се връщаме до търпението, което плюс времето е равно на заздравяване на лидерството. С минаване на времето постигаме и повече яснота в посланията си, което също ни прави по-добри. Изграждаме повече контакти, които ни помагат по-лесно да постигаме промяната.
Моля за примери за силни съвременни лидери от света, които следващ и/или харесваш и защо?
Папа Франциск. Аз съм атеист, но говорейки за лидерство, не мога да не се възхитя на начина, по който той управлява огромното влияние на поста си. Не съм очаквал, че папата ще подкрепи първи гей браковете преди Бойко Борисов. Освен това възприемам себе си и за феминист, така че списъкът с вдъхновяващи жени и момичета лидери е дълъг, но Малала Юсафзаи, Грета Тунберг, Марина Абрамович, Ангела Меркел, Мишел Обама, Александрия Окасио-Кортес, Lady Gaga, Кристалина Георгиева, Цветелина Бориславова, Мари Робинсън, бившата първа жена президент на Ирландия. Но и още сър Ричард Брансън, Бил Гейтс, Илон Мъск, Едуард Енинфул, син на африкански емигрант, който днес е главен редактор на Vogue UK и много други.
