Децата. Те са моето ежедневно вдъхновение и мотивация - интервю с Мария Стоилова

Децата. Те са моето ежедневно вдъхновение и мотивация – интервю с Мария Стоилова

Мария Стоилова е учител, от тези с голямо сърце и безусловни лидерски качества. Затова поколения ученици, родители и колеги я обичай и й вярват.

Кои са най-важните лидерски качества, според теб?

Не знам дали мога да кажа кои са най- важните. Според мен, лидерът притежава съвкупност от качества и в зависимост от ситуацията, на преден план изпъква най- важното за конкретния случай. Лидерът е добре да се води от собствения си морален компас, да има устойчиви ценности, да умее да пали, да вдъхновява, да заразява с идеи. Да мечтае смело, да вижда отвъд установените представи . Да не се страхува от грешки, но и да поема отговорност за тях. Да цени и уважава мнението на всеки един от екипа си, да общува открито и позитивно. Едни от най- важните качества, които е хубаво да притежава, са съпричастност и честност. А, ако имат харизма и чувство за хумор – ще бъдат съвършени.

Лидери ли са задължително учителите? Кое ги прави такива?

Прекрасно би било да бъдат! Познавам много такива, благодарение на тяхното влияние, аз самата станах учител. Ако успяват да събудят любопитството и любознателността у децата, ако успяват да ги вдъхновят да мечтаят и да вярват, че биха могли да постигнат всичко, което биха искали, ако ги мотивират да мислят критично, а не да чакат знания наготово, ако възпитат у тях качества като честност, емпатия, толерантност, ако успяват да ги убедят, че всички сме едно цяло и красотата на света се крие в различията, ако им показват колко е важно да се грижим един за друг, да се подкрепяме и да се грижим за мястото, където живеем, ако зачитат детската личност и осъзнават, че децата всъщност са възрастни, просто още не са пораснали на ръст, ако им дават свобода да бъдат и да изразяват себе си …, то безспорно са лидери и чудесни учители!

Кои са основните предизвикателства пред лидерството днес, според теб и/или пред теб самата като лидер в образованието?

Нагласите за приемане и промяна, гъвкавост и доверие… Живеем в супер динамични времена, а нашата образователна система е все още доста консервативна и това определено е предизвикателство. За мен самата, беше изненадващо да установя, колко ограничаващи убеждения и страхове имам по отношение на ударното навлизане на технологиите в училище. Осъзнаването на факта, че ако аз не ги приема, няма как да искам това от децата, беше стимулът, който ме накара да бъда по- гъвкава, по- смела и да им се доверя.

С времето един лидер става ли по-силен и ако да – какво му помага за това?

Според мен става по-уверен с времето. Натрупаният опит от грешките, доверието на екипа и успехите, които постигат заедно, със сигурност помага на всеки един лидер да се чувства мотивиран и готов да води екипа си към още по- големи и смислени каузи и предизвикателства.

Теб самата какво те мотивира? И как споделяш знанието и водиш и колегите си напред?

Децата. Те са моето ежедневно вдъхновение и мотивация. Всеки ден да откриваш света през детските очи, да виждаш как попиват всяка твоя дума и жест, е огромна привилегия и голяма отговорност. Децата възприемат само 10 % от това, което им казваме. Останалите 90%, са това, което наблюдават и попиват от нас като поведение. Ето защо, личният пример, е от изключително значение, когато общуваш и взаимодействаш с децата. Личният пример и автентичното поведение – децата безпогрешно ще доловят фалша, неискреното поведение и, ако това се случи, загубил си ги завинаги. Когато, преди много години, осъзнах тази истина, чак се уплаших…. От този момент насетне, никога не съм си позволила да пресека на червен светофар, например, независимо, че може в момента да няма никакво движение. Същото е, когато общуваш и с възрастни . Опитвам се, освен с примера, който давам, да бъда и добър разказвач на истории, да споделям добри практики и да предам на колегите всичко, което опита, който имам с децата, ме е научил.

А как се подпомага едно дете, млад човек, да се превърне в лидер?

Като вдъхваш увереност в собствените му сили и възможности, като непрекъснато го стимулираш да опитва нови неща, като го мотивираш с действия да преодолява страховете и ограничаващите убеждения, които има, като го вдъхновяваш да мечтае смело и без граници. И като си за пример.

Съвет, който би дала на младите хора, поели по пътя на лидерството, конкретно в областта на образованието?

Да бъдат отдадени , да мечтаят смело, да бъдат себе си. Ако пък решат да реализират себе си и талантите си в областта на образованието – най- важното условие за мен, е да обичат и приемат децата безусловно!