Яна Алексиева е Изпълнителен директор на Асоциация Родители, но извън формалните титли Яна работи със и за деца, семейства, образование и е вдъхновяваща част от промяната в България.
Как с ежедневната си работа Асоциация Родители се позиционира като лидерска? Има ли тайна?
Асоциация Родители е организация с много натрупан опит в сферата на родителите, децата и образованието, а това са теми, които вълнуват всеки бъдещ и настоящ родител.
И ако перифразирам наша кампания “Най-голямата ти сила е в това да бъдеш родител.” Ето това според мен е тайната – да си родител е палитра от емоции и като такъв имаш нужда от подкрепа, грижа и място за споделяне и емпатия.
Целим с всяка наша дейснот да подкрепяме увереността на родителите, че са най-добрите родители за децата си и няма нужда да са напрегнати и с усещане за вина, че не правят достатъчно за децата си, а да се наслаждават на времето си като родители. РАЗБИРА СЕ, нека и да са активни граждани, защото само така може да отгледаме бъдещи граждани с мисъл и мнение.
Друга тайна е, че хората от организацията вярваме в каузата й, обогатяваме я, надгаждаме я. Голяма част от хората, които са създали организацията са около нея и се грижат за нея. Тя е част от много хора, не е просто формално място, има свой житейски път и се развива спрямо времето и екипа, който ежедневно и неуморно работи по различни теми и казуси свързани с родителите и децата.
Защо в НПО сектора, в който е много трудно, имаме силно изявени лидери (повече от в други области), според теб?
Силните граждани, които искат да живеят в различен свят, не търпят средата в която живеем, нито езикът на омразата, които искат децата ни да живеят в по-добра държава и с усещане за свобода на бъдеш себе си, които искат ново образовнание и качествени здравни и социални услуги, бързо изпитват нужда да се обединят с още подобни. Така се намираме в НПО сектора.
Освен това в тези организации едно от основните богатства е, че има много Човеци, които работят и защитават каузи, които не са само за тях, а за големи групи хора, природа и бъдеще. През годините капацитетът става все по-сериозен и освен кауза има и много професионализъм.
И се сещам за още едно предимство, което привлича – тази среда дава възможност на всеки човек да се чувства значим и да поеме отговорността да води процеса, това е нещо, което е много по-трудно в другите сектори.
Кои са най-важните лидерски качества, според теб?
За мен на първо място са човешки отношения и доверие. Винаги да държиш на фокус, че работиш и общуваш с хора.
Следващо по важност е автентичността, защото тя ни кара да се чувстваме добре със себе си, а когато човек е спокоен със себе си, може да върви по пътя и да не спира да вярва.
Споделяне на опит и учене от другите. Аз съм много щастлив човек, че имам от кого да уча, заобиколена съм от колеги, които вдъхновяват, които споделят нови знания, които те предизвикват да учиш.
Вяра и последователност в каузата. Лидерът трябва да носи вярата за бъдещето, вярата за развитието. В нашата сфера понякога това е трудно, защото промяната на нагласите и създаването на устойчиви нови модели е колкото вдъхновяващо, толкова и изморително и е необходимо да си средоточен в целта.
Мрежуване – това е като зависимост 🙂 Когато човек разбере, че да споделяш идеи, умения, опит с колеги, да се обединявате в общи каузи и задачи – това е уникално.
Мрежуването задоволява моята голяма нужда от общност, която трудно намираме по нашите ширини.
Себепознанието и умението да се забавлява, вярвам, че е грижата на всеки лидер за себе си!
Кои са основните предизвикателства пред лидерството днес, според теб и/или пред теб самата като лидер в твоята област?
Чудесен въпрос, който ме кара да се замисля отвъд ежедневните трудности.
Мисля, че основните предизвикателства са да продължиш да вярваш (без да си наивен), непрекъснато състезание с времето и добрият баланс.
Балансът между лидера и човека, който има нужда от време за себе си. Балансът, който носи хармония от това да си полезен с работата си, но и да си близо до семейството си, да не изпускаш как децата порастват и споделените мигове с тях.
А липсата на време, май е заразила всички ни. Но тя може да попречи да се спреш и да се попиташ накъде водиш себе си и другите, да помислиш, да се вслушаш, но и да не изоставаш в този толкова динамичен и интересен свят.
С времето един лидер става ли по-силен и ако да – какво му помага за това?
Силно вярвам, че човекът се развива непрекъснато и трупа опит!
През годините се убедих, че всяко нещо, което ми се случва има защо да се е случило и има какво да си взема/науча от него.
Важно е да не си самотен и да има с кого да споделиш и кой да върви с теб.
За мен част от силата на един лидер е да знае кога да спре и да даде място на следващия!
Съвет, който би дала на младите хора, поели по пътя на лидерството?
Да не спират да се забавляват и да гледат ведро на живота.
Да подхождат със спокойствие и търпение, но в същото време с плам и ентусиазъм.
Да не изневеряват на себе си и ценностите си на никаква цена.
Да учат от хората и ситуациите около себе си, от тези които имат опит.
Да са задълбочени.
