Силвия Павлова е виден врачански общественик и носител на националната награда „Библиотекар на годината“, директор на Регионална библиотека „Христо Ботев“ и истински лидер в своята област, като иновира дейностите на своята институция, работи с партньорства и подпомага цялата общност.
Разкажи ни какво е да си директор на регионална библиотека.
По цял ден си говориш с хора, които обожават книгите, пиеш чай и се вдъхновяваш. Не! Това няма нищо общо с работата в библиотеката, още повече с дейностите на директора. Позволих си да започна така, защото това е най-честата представа за работата в библиотека и още повече за ръководителя на всички тези, обичащи четенето хора. Истината обаче е съвсем различна. Днес библиотеките са се превърнали в центрове за информираност и знания, които предоставят лесен достъп до култура, нови технологии, непрекъснато се трансформират и търсят нови начини за общуване с потребителите си. В същото време са и строги пазители на духа, който носи литературата и изкуството. Библиотеката съхранява традициите с устремен поглед към бъдещето.
И ролята ми на директор е точно тази – да обединява традициите с модерното мислене. Не спирам да мотивирам екипа си да надграждаме постигнатото и да се стремим към още успехи. Голям мечтател съм и съм щастлива, че около мен има хора, с които успявам да сбъдвам дори най-смелите си проекти.
Регионална библиотека „Христо Ботев“ е сред лидерите в страната. Какво е важно, за да се развива подобна структура напред и да намира нови и нови полета за изява и трансформация, особено в контекста на дигиталната ера?
Важни са неспирният хъс, енергия и професионализъм. Само желанието не е достатъчно, особено когато говорим за сериозната трансформация, през която библиотеките преминават през последните години. За да се управляват всички процеси от добрия мениджмънт на структурата, през разумното разпределяне на средства, до крайния резултат на всяко събитие – са необходими много познания на библиотечната сфера, на читателските нагласи и потребности, опит в управлението на хора и изпипване на най-дребния детайл дори при декорирането на залите.
Обичам да изреждам колко много професии съчетава работата на библиотекаря и колко богат опит и мъдрост трябва да притежава всеки, който работи в нашия екип – защото библиотекарят във Враца е и психолог, и мениджър, и педагог, и артист, и дизайнер, и водач сред огромната информация, която ни залива отвсякъде. И най-важното – вдъхновен и влюбен в професията си.
Кои са най-важните лидерски качества, според теб?
Решителността, доверието в екипа и професионализма. И всяко едно от трите е взаимно свързано с останалите две. Няма как да си уверен, да действаш, ако нямаш подкрепата на хората около себе си. Те пък от своя страна няма как да се оставят да бъдат водени, ако не вярват в моя и собствения си професионализъм.
Кои са основните предизвикателства пред лидерството днес, според теб и/или пред теб самата като лидер в твоята област?
Да вдъхновяваш хората в екипа си, да откриеш силните им страни и да извадиш на показ максималния им потенциал. Младите хора са обградени от информация, която приемат всяка секунда, постоянно нещо ново се случва, нещо се променя и те веднага реагират на тази новост и искат да я опитат. Предизвикателството на нашата роля е, ако работим с този любопитен млад човек, да насочим енергията му към самоусъвършенстване, към постоянство в целите и да му се доверим да го направи по неговия начин. Да му покажем пътя към, който се стреми нашата организация и да работим заедно за постигане на поставените цели.
С времето един лидер става ли по-силен и ако да – какво му помага за това?
Съгласна съм с твърдението, че с времето лидерите стават все по-силни, защото опитът, който трупат им носи увереност, а увереността – спокойствие, че са на прав път. Качествата, които най-много им помагат са упоритост, ентусиазъм, мотивация.
