Любомира Велчева от 7 години е Изпълнителен директор на „Международна награда на херцога на Единбург – България“, програма, която помага на млади хора да станат по-добрата версия на себе си. Паралелно с Наградата е активна част и от екипа на 9Academy, където създават общност от хора, които правят бизнес по устойчив и принципен начин, подкрепяйки и помагайки си. Обича природата, да меси хляб и слънцето. Ето какво ни сподели тя по темата за лидерството.
Кои са най-важните лидерски качества, според теб, конкретно за НПО сектора и/или по принцип?
- Автентичност – Твърде много книги, наука, данни и курсове има вече за това да си добър и ефективен лидер. Но някак си в стремежа си да бъдем такива изгубваме най-важното, това което сме ние всъщност, нашата индивидуалности и уникалност. А това доста често не работи нито за другите, нито за нас самите. Да си автентичен и истински според мен е качество нужно не само за Лидерите, но и на всички други по веригата. Под автентичен аз разбирам да знаеш кои са твоите силни качества и умения и да се стремиш те да преобладават в твоето поведение, да се вслушваш в интуицията и намеренията си и да действаш не по книга, а комплексно и в полза на целите и хората около теб. Ако някой се е справил прекрасно с дадена задача, да му го кажеш, ако някой е направил грешка също да го направиш, като бъдеш откровен и щадящ човека отсреща. Да си автентичен е да следваш твоята визия и разбиране за света, а не да бъдеш последовател и да се опитваш да се харесаш на всички на всяка цена. Под автентичен, разбирам истински, себе си, такъв какъвто си.
- Емпатичност – Работата на лидера е неизменно свързана с общуването, работата и взаимодействието с други хора (и онлайн и на живо). А за да се получи това по начин, който да е работещ и устойчив във времето Лидерът има нужда да разбира хората с които работи и общува. Не само това той има нужда да съпреживява техните преживявания: и положителни и не чак толкова. Хубаво е и да показва тази емпатичност. Всъщност ние като човешки същества сме доста емпатични, само дето не винаги го признаваме, а още по-рядко го показваме.
- Смелост – Лидерът има нужда от смелост: да твори, да греши, да поема отговорност, да поема рискове, да се променя, да предизвиква, да признава, да чувства, да бъде уязвим дори понякога. Смелост да бъде и себе си, също!
Кои са най-важните и работещи комуникационни канали за лидерите днес?
Разбира се разговорите на живо за мен остават най-истинските и важни. Но последните месеци показаха, че те понякога могат да бъдат невъзможни. И на помощ идват онлайн каналите. Аз лично ползвам мейл, Slack и Skype и ZOOM(за разговори) за работна и важна комуникация. Като с екипите ми сме дефинирали доста ясно кой канал с каква цел ползваме и с каква честота. Това ни помага да структурираме работата и объркванията и мискомуникацията да са сведени до минимум. Facebook, Instagram, LinkedIn и доста рядко Twitter за социално общуване с хората в по-широкия ми кръг, като всеки от каналите ми е различна целева група, с която си говоря. При тях доста добре съм успяла да си дефинирам кой канал за какво използвам и колко често ползвам, за да мога аз тях да управлявам, а не те мен. Друг е въпросът, че понякога се отнасям, но доста внимавам.
Как се справяш/те в НПО сектора с омразата, нападките, която лесно се сее онлайн, но и офлайн?
Опитваме се да планираме тези нападки, език на омразата и компрометиращи дейности. Най-добрата реакция си я обмислил предварително и имаш план как да реагираш, ако тя настъпи. Т.нар. Risk assessment и management. Тогава, когато съзнанието вече е преминало през този сценарий, когато нещото настъпи, ти си доста по-спокоен, адекватен и неимпулсивен, което обикновено помага да минимализираш ефекта от тях.
Освен това доста често се случва да си зададем въпроса дали си заслужава да водим тази словесна битка? Често отсрещната страна точно това търси. И понякога, не винаги, липсата на реакция е по-добрата реакция.
Силно вярвам, че ако си изградил добре общността си, тя ще скочи и ще те защити винаги, когато имаш нужда. Затова е хубаво да се инвестира в изграждане на общности, от една страна опасността от такива нападки намалява, от друга ако се случи има на кой да разчиташ и с кой да се обединиш. Хубаво е също различните общностите да си взаимодействат и да си помагат в такива ситуации. Ако общността на артистите има нужда от помощ и подкрепа в активна нападки срещу тях, хубаво е учителите да ги подкрепят, и търговците, и музейните дейци примерно. Така както артистите след това биха подкрепили лекарите или журналистите при настъпила криза при тях. С две думи, трябва все по-силно и по-многообразно да се обединяваме.
С времето един лидер става ли по-силен и ако да – какво му помага за това?
Всеки човек става по-силен с времето, стига да си дава сметка и да осъзнава през какво преминава. Да учи от опита си и да вижда света в по-широк мащаб и цветност. А лидерът се изморява с времето и е хубаво да намери начин да почива, да се вдъхновява и да се променя. Иначе ще прегрее, ще се изтощи и няма да е лидерът, от който има нужда екипът му и светът. А за да си починеш, трябва да си позволиш, да се осмелиш и да се насладиш.
Моля за примери за силни съвременни лидери от света, които следващ и/или харесваш и защо?
Професор Минко Балкански – Защото на 92 г. има повече ентусиазъм, сила и желание да създава среда за учене на децата повече от огромна част от хората, които аз познавам. А аз познавам много хора. Защото има план за 10 години напред и защото не спира да мечтае и да просветлява и прави света едно място с повече умни и сътворяващи чудеса младежи.
Нели Димитрова – Лидер в Наградата, майка на 3 деца, проектен мениджър по професия, доброволец и човек, който винаги има време за чай или обяд. Защото ме зарежда и вдъхновява всеки път с добротата, спокойствието и балансираността си. Защото за мен е пример за човек, който много ясно знае какви са приоритети й и как те са разпределени във времето. И защото не спира да вдъхновява и други млади хора и мен.
Джасинда Ардерн – защото е прекрасен пример за автентичен, целеустремен и близък до хората лидер. Освен това е жена 😉 !
