Яна Петкова е родена на 28 декември 1971 година в София. Тя е минала през интересни професионални лутания като преводач, икономист и стюардеса, но в крайна сметка Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. То я спохожда, когато дава две трети от премията си за бутилка бордо и правилната чаша, от която да го опита. Оттогава досега, в продължение на вече от двайсет години, Яна се образова във винено отношение по всички възможни начини. Притежател е на Wine and Spirit Education Trust Diploma. Тя е винен дегустатор и журналист, винен съдия и обучаващ. Съосновател е на Българската винена академия, на подкаста Life Unbottled и на проекта за винен маркетинг Avinissima. Член е на екипа на винения сайт DiVino, лектор, блогър и партньор в ресторантски проекти.
Кои са основните предизвикателства пред лидерството днес, според теб и/или пред теб самата, като активист и винен просветител за България?
Недоверието, с което се посреща често т. нар. просветител в България. Кой е този, как така мисли, че знае повече от мен и защо трябва да го слушам.
Абсолютната незначителност на винения бранш в България в очите на правителство и общество, съответно липсата на финансова подкрепа за него. Френското правителство пише в една от Белите си харти, че „пиенето на френско вино е цивилизационен акт“, а френските лозари и винари редовно биват подпомагани от държавата.
Как се случва промяната в обществото – от лидерите ли зависи или от хората повече?
От лидерите. Но трябва безкомпромисно добро обучение, постоянно четене, практикуване, пътуване и работа с колеги от цял свят. Ако това е налице, за да убедите публика, партньори и клиенти в благонадеждността си са необходими около петнайсет години. Не е лесно на територия, на която всеки си произвежда сам вино и се счита, че бутилираното вино е „пълно с химия“, т.е. освен всичко гореизброено, се иска и сериозно търпение и дипломатичност. Веднъж спечелил хората със своята честност, обективност и професионализъм, те са склонни да те следват.
Примери от днешния ден, които те вдъхновяват, в областта на виното за България, ако искаш да споделиш?
Адриана Сребринова от винарска изба Боровица, която отглежда лозе в подножието на Белоградчишките скали и прави занаятчийски вина с минимална намеса. Учени от Харвард идват на място, за да изучават почвата там. Абсолютен професионализъм, смелост и отдаденост. Като порасна, искам да стана като нея.
Доколко дигиталните канали и комуникация подпомагат и създават благоприятна среда за изява на новите лидери и оформят нов тип лидери?
В много голяма степен. В развитите винени пазари, като САЩ, Австралия и Великобритания, това се налага като водещ начин за комуникация пред новото поколение клиенти. Самата аз специализирам в този тип маркетинг и комуникация и обучавайки клиентите си, обучавам и самата себе си. Реалностите са нови, клиентите са нови, съответно и лидерите във винения бранш са нови – предаващи знанието си с лекота, готови за experience-based преподаване и преживяване на виното. В това отношение, българските изби имат доста за наваксване, но има раздвижване и удачни примери за адекватно дигитално присъствие.
Хората от винената индустрия, на които се възхищаваш и/или които те вдъхновяват в ежедневието ти?
Освен Адриана, която споменах по-горе, в България има още няколко винени вдъхновителя за мен, но предпочитам да запазя имената им за себе си. Иначе имам двама винени човека, които за мен освен вдъхновители, са най-вече ролеви модели. И двамата са американци: Алесия Мур, по-известна като певицата P!nk (която „цапа“ ръцете си с вино, да) и Рандал Грам от избата Bonny Doon. Визионери и истински човеци.
