Представяме ви доц. д-р Валентин Василев – Обществен посредник на Община Благоевград, човек с богат опит в публичната администрация, университетски преподавател и радетел за прогрес в родния си град и България, с мисъл за младите хора и възможностите за по-добро бъдеще. Същински вдъхновяващ лидер и визионер!
Кои са най-важните лидерски качества, според теб?
Изключително предизвикателен въпрос! Моето мнение е в три основни насоки. На първо място – качества свързани с личността, като любопитство, търпение и добра самооценка. На второ място – качества свързани с ефективно „водачество“ – като емоционална интелигентност, умения за целеполагане и висока нагласа за екипна работа. И на трето място – такива свързани с перспективата на лидерството – визионерство, умения да мотивира и да бъде ментор и изгражда и развива хората около себе си.
Може би ще ви изненадам, но ще използвам думи на един от любимите си писатели, Стивън Кинг: „Умовете на хората са като кладенци…дълбоки кладенци, пълни със сладка вода. И понякога, ако определена мисъл е твърде неприятна за понасяне, човекът с въпросната мисъл я заключва в тежка кутия и я хвърля в този свой кладенец. Ослушва се да чуе цамбурването и кутията изчезва… Но дори и най-дълбокият кладенец има дъно! И само защото нещо не ти е пред погледа, не означава, че е изчезнало. То си е още там и лежи на дъното…“
Ролята на лидера също еволюира и определено парадигмите на лидерството се променят. И очакванията и надеждите са налице. А защо не и да са свързани с концепцията за „устойчиво лидерство“?
Кои са основните предизвикателства пред лидерството днес, според теб и/или пред теб самия като лидер в академичната област и в науките за публичната администрация?
Светът се променя ежедневно. Променят се и изискванията на средата и на младите хора. Все по-трудно е според мен, да се показва визионерство и да се обединява около каузи. Ключов компонент от лидерството е идентифицирането на добри практики и умението те да бъдат надграждани. Трудно е на фона на океана от „герои“ да бъдат правилно формулирани очаквания и да бъдат избирани модели за поведение. Тук обществото е длъжник на младите хора, защото сякаш все още не е намерило правилните решения да насочи вниманието в лидерите, което променят света към добро. Или където това се прави е все още плахо и неустойчиво като послание и лесно се заглушава от „по-шумните“ медиийни и виртуални „герой“.
В областта на публичната администрация огромно предизвикателство е това, да бъдат мотивирани младите хора за работа в публичния сектор, да видят полезността и усетят каузалността на службата в полза на обществото. Публичния сектор е „вечен виновник“, той е честа „боксово круша“ за медиите. А всъщност в него работят много стойностни хора, което с ежедневната си работа променят светът към добро, търсейки нови решения.
С времето един лидер става ли по-силен и ако да – какво му помага за това?
Определено са налице предпоставки лидерството да се развива и те са много. Разбира се, личностните характеристики не са за подценяване, но ключови се явяват натрупването на опит и попадането на добри ментори в професията и в живота. Темата за менторството се неглижира в нашите географски ширини, а в организациите от публичната сфера на повечето места са тема табу. Все пак, вярвам в това, че човек трябва, когато усети в себе си сила да го направи, да подготви и развие хората около себе си, предавайки им ценностите и нагласите си за развитие. Преподавателите са благословени в това, да виждат успехите на своите ученици, и аз съм изключително горд с постиженията на много и много мои възпитаници, с които запазих и до ден днешен прекрасни отношения, а в много случаи съм бил техен ментор в процеса на вземане на ключови решения в кариерите и в живота им. Какво по-хубаво нещо може да има в професионалния път на един човек ?
Разбира се, огромна е ролята на семейството и на родителството, в това, един човек да отрива в себе си лидерски качества и да усеща подкрепа и упора в ежедневието си.
Лидери, на които се възхищаваш и/или които те вдъхновяват в ежедневието ти?
Имал съм удоволствието да работя с хора от които съм научил много и които са примери в живота ми. Ключово е влиянието върху човека, върху мисленето му, върху мотивацията му, върху изграждането на нагласи към средата и професията. И в работата в университета, и в Община Благоевград, хората с което съм работил са оставили върху мен своя „лидерски“ почерк. Гордея се, че познавам хората, които са ме открили за преподавателската и обществената работа. Имена няма да споменавам, но никога не съм крил имената на хората, които са до мен със съвети в най-трудните моменти в живота ми.
Като омбудсман и университетски преподавател се опитвам да предавам тези уроци и на хората с които общувам, да помагам за развитието на нагласи в младите хора, за повишаването на гражданската и управленската им култура. Ще използвам думите на един от описаните в книгата ви автори, Ювал Ноа Харари: „Глобалният свят оказва безпрецедентен натиск върху поведението и нравствеността на личността. Всеки от нас е впримчен в многобройни всеобхватни паяжини, които, от една страна, ограничават движенията ни, но същевременно предават и най-малкото ни потрепване на големи разстояния“. В това сякаш се съдържа визията за модерното лидерство. В осъзнаването на индивидуалната същност и важността и в един глобален свят и в това, че с всекидневните си решения и действия ние променяме света около нас. Въпросът е как го променяме и доволни ли сме от себе си?
Съвет, който би дал на младите хора, поели по пътя на лидерството?
На първо място, да бъдат себе си. Да не спират да искат да се развиват. Да бъдат любопитни. Да четат. Много. Да говорят открито и да търсят съветите на хора, които „усещат“ като свои ментори.
И да не забравя още нещо…да четат…много!
