Ина е съосновател на Зона 21 – пространство за развитие на умения, oбучител и активист в темите гражданска активност, глобално образование, права на човека. Истински вдъхновяващ млад лидер!
Кои са най-важните лидерски качества, според теб, конкретно за НПО сектора и/или по принцип?
Най-важните качества на успешния лидер за мен са емпатия, учението да чува хората и да бъде реалист относно ситуацията. Работата с хора, още повече в неправителствения сектор, често кара лидерите да бъдат вдъхновящи и демонстриращи висока мотивация във всеки един момент. Това обаче честно изглежда изкуствено и ненуждо, според мен, най-важно е да се постигне баланса в това направление.
Кои са най-важните и работещи комуникационни канали за лидерите днес?
Със сигурност, най-достъпните комуникационни канали са социалните мрежи. Те обаче крият и огромни рискове, защото там може едновременно с това можеш да достигнеш до огромни аудитории и да влияеш, без да си даваш сметка за отговорността, която реално носиш. Вече обаче донякъде са и изчерпани като съдържание и послания. По мои наблюдения, в България стават все по-популярни подкастите и влогърството като канали, в които можеш да разгърнеш в пълнота своите послания и да ангажираш хората около определена кауза или проблем.
Как се справяш/те в НПО сектора с омразата, нападките, която лесно се сее онлайн, но и офлайн?
Аз лично си позволявам да се ядосам, макар и за малко, но си се ядосвам. Хората онлайн се държат по различен начин отколкото при контакт “на живо”. За това и е нужно да се работи “на терен”, да се провеждат срещи, да се свързваме с хора, с техните проблеми и предизвикателства и най-вече да бъдем прозрачни и отговорни. Истината е, че не съм била обект на нападки “офлайн”, но “онлайн” … там е друго. Там дори хора, които познаваш са готови да те “нападнат” докато сляпо вярват в някаква конспирация или псевдотеория.. Нямам представа защо се получава това, опитвам се емпирично да търся отговори. Изходът, за мен обаче е да си имаш “групи за споделяне”. Миналата година организирахме “Мрънчове”, това по същество бяха брънчове с вкусна храна, на които обаче хората можеха да си помрънкат, ей така за 1 час в месеца и после да продължат пълноценно напред. Вярвам, че това могат да бъдат много полезни събития, когато са придружени и от други дейности – контакт с хора извън “балона”, кампании и целенасочена работа.
С времето един лидер става ли по-силен и ако да – какво му помага за това?
С времето със сигурност ставаш по-уверен, придобиваш опит. Най- важното обаче са хората около лидера, тези, които наричаме “последователи”. Те имат изключително важна роля и тя е – да не се съгласяват винаги и на всяка цена. Друго ценно качество е да не мислиш, че на всяка цена трябва да си лидер във всички направления. Ако това успееш да си го признаеш, най-вече пред себе си, придобиваш истинска увереност и сила да движиш все по-големи проекти и каузи.
Моля за примери за силни съвременни лидери от света, които следващ и/или харесваш и защо?
Това наистина е най-трудният въпрос. Не бих казала, че има конкретен човек, които сляпо следвам и вярвам, че е безпогрешен. Това е и най-голямата грешка според мен – очакването лидерите да не са “хора” и винаги да са перфектни. Точно обратното, според мен, е много по-въздействащо. Като един впечатляващ лидер може би бих посочила министър-председателката на Нова Зеландия – Джасинда Ардерн. Тя показва “човешкото си лице”, действа от името на това, че и тя е човек и като такъв е необходимо да бъде отговорна и осъзната. През изминалите месеци, като че ли липсва такова лидерство, човечност, смелост и отговорност от страна на “лидерите на позиции”. За щастие обаче виждам все повече лидерство сред бизнеса и сред обществото.
