Лидерството не е само инструмент, то е и отговорност – интервю с Надежда Цекулова

Надежда Цекулова е директор на програма „Кампании и комуникации“ в Българския хелзинкски комитет и авторка в „Свободна Европа“. Основните теми, по които се бори са детско и майчино здравеопазване, лечение и рехабилитация на деца, съвременна родилна грижа. За нас тя е активист и същински лидер от ново поколение.

Кои са най-важните лидерски качества, според теб, конкретно за съвременния активизъм?

Смелостта и човечността. В моите очи тези две качества са нужни в неделим тандем. В днешно време нерядко се изисква смелост, за да си човечен, и точно нуждата да си човечен те провокира да си смел. Това носи след себе си всичко друго – честността, умението да взимаш решения (понякога трудни), да признаваш чуждата експертиза и да я зачиташ, да носиш отговорност за грешките си, да не се отказваш лесно, да помагаш, да търсиш подкрепа…

Кои са най-важните и работещи комуникационни канали за лидерите днес?

Без съмнение не е случайно, че всеки значим световен лидер, в която и да е сфера, има профил в социалните мрежи. Те промениха не само начина на общуване и публичните комуникации, а и начина ни на живот. И все пак, именно в тази дълбоко дигитализирана среда, и посред пандемия, която ни държи в принудителна дистанция, аз не бих зачеркнала възможностите за лични срещи. Смятам, че и практиката го доказва – най-успешните лидери все още са тези, които успяват да бъдат на място, при „своите“ хора в ключови моменти. Face-to-face комуникацията се смяташе за най-ефективния начин да предадеш послание, преди covid-19 да преобърне света ни. И аз съм убедена, че си остава такъв. По-важно обаче е за какво се ползват тези канали. Ако съдържанието, което създаваме, е некачествено, никой канал не може да го спаси.

Как се справяш/те в НПО сектора с омразата, нападките, която лесно се сее онлайн, но и офлайн?

Опасявам се, че не се справяме добре. С огромно съжаление виждаме, как средствата на пропагандата, довели до най-големите трагедии на миналия век, се възраждат и мултиплицират в новата информационна реалност. Големи ресурси, включително държавни, биват ангажирани в създаване на среда, пропита от фалшиви заплахи, омраза към другите, изолационизъм. И нашият сектор не успява да противодейства ефективно, да отговори достатъчно ясно и категорично на тази вълна. Струва ми се, че имаме нужда от консолидация, повече взаимна подкрепа и общи, еднозначни послания в трудни моменти. Важно е също така да не пропускаме да разказваме за работата си с повече примери и човешки лица, с усмивка, оптимизъм и дори през смях.

Възпитава ли се лидерството? Основните двигатели за теб самата в този процес?

Не знам дали се възпитава, но със сигурност се обучава. Без съмнение във формирането на всеки човек (и лидерите) известна роля играят личностните характеристики. Лидерството, обаче, не е само инструмент, то е и отговорност, и изисква непрекъснато себеразвитие.

Колкото до двигателите – аз не успявам да възприема себе си като лидер. Но в моментите, в които ми се е налагало осъзнато да действам като такъв, съм била движена от убеждението, че даденото решение трябва да бъде взето, или дадената дейност – извършена. И щом не никой друг не го е направил до този момент, явно трябва да го направя аз.

С времето един лидер става ли по-силен и ако да – какво му помага за това?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Категорично не мога да споделя опит от първо лице, тъй като – повтарям се – не възприемам себе си като лидер. Но ако погледнем по-широко: няма вечни лидери. Според мен всеки човек, чийто глас се чува в определено време, по определена тема или от определена група, има своята мисия. И тя не може да трае вечно, без значение дали е осъществена или не. Лидерите стават такива и благодарение на конкретни обстоятелства, които извикват на преден план в обществото личности със съвсем определени качества. И когато обстоятелствата се променят, идва време за нови лидери, с нови качества.

Моля за примери за силни съвременни лидери от света, които следващ и/или харесваш и защо?

Страстен почитател съм на Джасинда Ардърн, премиер на Нова Зеландия. И не само аз – сред последователите на профила ѝ в социалните мрежи има десетки българи. Може би защото тя е диаметралната противоположност на това, което се налага като стереотип за лидерството в нашата страна. Не изключвам да не е съвършена, просто аз съм напълно лишена от сетива за недостатъците ѝ, и често си мисля какво се лее междувременно в собствената ми страна, от собствения ми премиер.

Харесвам модерните лидери на нашия век – хора от 21 в. Хора с човешко лице и органически свързани с живота, но с железни позиции, компетентност, етични стандарти. Не губя надежда, че този профил ще си пробие път и в България. Само не знам дали ще е във време, в което ние с Вас да можем да му се зарадваме.

Заглавно изображение: Свободна Европа