Елена е community manager в CEO Angels Club, съосновател на ESCREO и активен участник в българската стартъп екосистема. Елена участва в редица предприемачески инициативи, проекти и организации и приема като своя кауза промотирането на предприемачеството сред жените (съосновател на FEB). Forbes #30under30 Alumni, фен на тениса, а ако остане време обича и да пише в своя блог “Stubborn Penguins Can Fly”.
Кои са най-важните лидерски качества, според теб?
Търсейки отговор на този въпрос си припомням статията на Тим Урбан „What makes you you” , която прочетох наскоро. Неговата теза е че не тялото, не мозъка, не съзнанието определят кои сме, а цялостта на всички събития, емоции, чувства и спомени през живота ни. Последователността им, която е обвързана от нашата индивидуална непрекъсната нишка наречена живот, е именно това, което ни прави личност.
В този ред на мисли може би най-важното качество на лидера е амалгамата от много на брой качества, преплетени в сложна палитра от цветове. Лидерът не е просто визионер който превръща идеята в реалност и успява да увлича екип, той е и емоционално-интелигентният слушател, който вдъхновява всички ни да бъдем лидери.
Лидерът притежава комбинация от характеристики, които понякога дори ни е трудно да назовем и обхванем. Още по-интересното е, че определението за лидер е субективно и всеки един от нас отразява собствените си преживявания и очаквания, с привкус на пристрастие.
Така че, ще си позволя да кажа какво не е лидерът и това е едностранният поглед към определението – убеждението, че има едно, две или три качества, които ни правят лидери. Напротив, вярвам, че именно в комбинацията се крие най-тайнствената магия на лидера. И си струва да задаваме въпросите, да търсим определенията, за да попълваме пукнатините с надеждата, че пъзелът, така както го виждаме ние, някой ден ще бъде завършен.
Какво те мотивира теб самата да търсиш, да водиш и неуморно да създаваш?
Един от най-основните ми мотиватори в живота е възможността да уча нови неща. Всяко потапяне в новото е като трамплин, който ме изстрелва в космоса.
А друг път и по-често хората около мен са тези, които ме мотивират. Всички проекти, в които участвам, ме срещат с хора, от всякакви възрасти и сфери на живот, от които първо, уча много и второ – ме мотивират да давам най-доброто от себе си, да гледам напред въпреки всички предизвикателства и да искам да направя света по-добро място. J
Кои са основните предизвикателства пред лидерството днес, според теб?
Обичам да казвам и за предприемачеството – не е нужно всички да сме предприемачи, не е нужно всички да сме лидери. Понякога е съвсем достатъчно да последваш чужда идея, да се присъединиш, да подкрепиш. Няма как да променим света, ако всички искаме да бъдем лидери, беше казал и Иван Кръстев.
И може би иронията на нашето време, не е липсата на достатъчно лидери, а наличието на твърде много. И както често наличието на твърде много възможности сковава взимането на решение, така и лидери само за бройката не е здравословно. Лидерът следва да бъде мъдрецът, който ще ни покаже пътят към лидерството и в същото време ще ни каже „всичко е наред, както е.“ Тук е голямото предизвикателство и криворазбиране, защото лидерите обичат да живеят в крайностите. И ние хората отстрани обичаме да мислим в крайности.
Май не отговорих много на въпроса.
С времето един лидер става ли по-силен и ако да – какво му помага за това?
Любимата ми дума – зависи. Зависи какво приемате под силен. Според мен има няколко начина да се превърнеш в лидер – да си го поставиш за цел или по принуда. И може би вторият вид е по-автентичен. И този вид с времето става по-силен, защото е натрупал капитал – от опит, от работа, от връзки. Този лидер е по-силен, защото не се е отказал, а с постоянство и вяра е изграждал света около себе си, така както си го представя.
Време ли е за повече жени-лидери? Как се променя, кое ти допада и какъв е процеса от един изцяло мъжки свят да има повече баланс в това отношение? Какво донасят жените?
Времето изкривява малко възприятията ни за справедливост, за правилно и грешно. Темите за жените-лидери вместо да ни обединява, създава още повече конфликти и разделения. И това ме натъжава и ядосва донякъде. Смятам, че винаги, във всички времена е имало жени-лидери, но те сякаш винаги са били в графа „малцинство“, което малко като яйцето и кокошката създава още по-малко жени-лидери. Мисля, че е време всички да разберем, че жените следва да имат равен шанс да бъдат на масата. И проблемите това да е така не са само поради примери на дискриминация, много по-комплексни са – това е резултат на историята, образованието ни и т.н. Разнообразието, както показват и много живи примери, доклади и изследвания е най-добрата рецепта за успех – в една компания, организация и общество. Жените И мъжете не са конкуренти, а допълващи се единици, защото всеки пол обогатява разговора, дава различна перспектива на проблема и допринася за осъзнаваме и използване на пълния ни потенциал.
Повече примери за подражание, образователни проекти и промяна на тона в медиите са стъпки в правилната посока.
Съвет, който би дала на младите хора, поели по пътя на лидерството?
„Единствената радост на този живот е да започваш“. Започвайте повече и по-често. Започвайте пак, и пак, и пак.
