Представяме Ви Вилия от ПЕГ „Йоан Екзарх“, град Враца.
Кои са най-важните лидерски качества, според теб?
Според мен един лидер преди всичко е човек, той разбира, че всички сме хора и понякога допускаме грешки и не поставя нереални ултиматуми и цели. Той проявява емпатия и не е шеф, а водач. Лидерът е спокоен, уверен и креативен, но в същото време донякъде строг, той е трудолюбив и умее да извлича полезното от всяка ситуация и да подбира най-уместните и практични идеи. Прави от екипа семейство и прави компромиси, за да се стигне до пределна ефективност на решението, което се взема.
Разкажи ни с какво се занимаваш – твоите различни и смели инициативи.
В свободното си време свиря на цигулка и танцувам народни танци. Също съм част от множество проекти по Еразъм, а отскоро и посланик на Международната награда на херцога на Единбург.
Какво мотивира теб самата и младите хора като цяло за работа и за промяна в света?
Според мен е фактът, че младите хора и особено жените, дори в днешно време биват подценявани. Без ние да получаваме подкрепа, няма как гласът ни да бъде чут. Това мотивира много младежи да се борят за своите искания, например жените, които и до днес се борят за своите права и бавно и с много усилия постигат изключителен напредък, макар и той да не изглежда толкова значителен на фона на всички други ограничения. В днешно време никой не взима на сериозно перспективите на останалите, камо ли на неопитните млади, които обаче са хората с най-много идеи и енергия. Много гледат на това песимистично, но аз го намирам за вдъхновяващо, смятам, че това трябва да стане водеща сила на всеки предприемчив млад човек, трябва да се бори освен за своите искания, също и за това да опровергае останалите, невярващите и подценяващите.
Как и откъде учиш и накъде си пожелаваш да се развиваш?
Уча в ПЕГ „Йоан Екзарх“ град Враца и желая да се развивам в областта на медицината. Следвам себе си и съветите на много световни лидери. Уча се от техните смели постъпки и подход.
Пожеланието ти към хората от Враца и от България за бъдещето?
Моят съвет е доста специфичен. Понеже знам, че много хора позволяват на факта, че са от една малка държава да определя възможностите им и пределите на техните мечти. Моят съвет е: Не позволявайте на тази несъществуваща бариера, която е само във вашия ум да ви казва до къде можете да стигнете. Ако хората в България не желаят да чуят вашия глас, то със сигурност там някъде има хора, които се нуждаят от него. Направете го за себе си и ще ви се отблагодарят хората, които са намерили спасение, в това което правите. Но най-важното е, че вие ще сте благодарен сам на себе си.
