Д-р Калин Василев е млад и успешен лидер и вдъхновител, лектор на множество младежки, национални и международни форуми. Макар завършил едни от най-престижните университети в Англия и САЩ, той избира да живее и работи в своя роден град Велико Търново, където го намираме и ние. Калин е създател на общността „TarnovoRuns“, чиято цел е да мотивира и обединява хората около каузи, свързани със здравето и средата около тях. Само за последните седем години той и неговите съмишленици са организирали над 750 събития, а За Калин най-важното е начинът, по който, чрез техните инициативи, градът се преобразява. Лидерските му качества са признати както в национален, така и в международен план. Казва, че преди седем години стриктно се е придържал към науката, но днес може да се определи като вдъхновител и мотиватор за здраве.
Кои са най-важните лидерски качества според теб?
За мен лидерът трябва да бъде много честен и открит, а също и добронамерен. Трябва от него да искри позитивизъм, това е част от способността да обединява. За мен лидерът е човек, който обединява и към добродетели. Същевременно лидерът трябва да е много дързък и смел в идеите си и да ги следва, без да се страхува от ответни реакции и всякакви предизвикателства. Лидерът трябва да е добър комуникатор с всякакви възрастови групи, за да може да обединява тези хора.
Какво те мотивира теб самия да търсиш, да водиш и неуморно да създаваш?
От много малък съм бил човек, който търси. Желанието ми за развитие стана по-смело с годините и вече се чувствам много по-комфортно с това. Но имам и спомени от ранна детска възраст, когато бях щур в позитивния смисъл на думата. Винаги търсех някакви изобретения, винаги бях човек, който ще запали децата от квартала да отидем някъде, да разучим нещо ново… Така отрано съм възпитал в себе си да бъда смел в търсенията и да не се притеснявам от това. В момента се получава много интересно наслагване на нещата. Аз нося и някаква любознателност, която ми е дадена в чужбина. Между 2002 и 2011 година бях в САЩ, а от 2011 до 2014 година – в Англия. Там се запознах с много хора, нации, култури… Това подхранва твоя интерес да търсиш и да създаваш. Когато се върнах в България, тук нямаше такъв стимул. Но пък тук много се захранвам от резултатите, които се случват. Всеки променен човек, всяка променена съдба, всяка ответна дума на благодарност те подхранва, защото виждаш, че има смисъл в това, което правиш. Така че всичко е комбинация от фактори.
Какви хора те вдъхновяват и са ти модел за подражание?
Това е много интересен въпрос. Преминах през доста метаморфози. Не мога да опиша себе си като човек, запален по вдъхновяващите книги и персони. Аз изпуснах тази вълна. В последните пет години това е доста популярно. Хора четат книги на различни вдъхновители. Аз не съм чел никакви книги, свързани с класическия бизнес предприемач и вдъхновяващ човек като Стив Джобс например. Не съм чел книги за хора, станали много известни през социалните платформи. Не съм чел и книга за десетте навици на супер успелите хора, или стоте съвета да успееш. Но съм чел книги с чисто житейски истории. Например, на лекари, които се борят за промяна на здравната система в някоя развиваща се страна от третия свят. Там човекът не е замесен в някаква бизнес, предприемаческа, корпоративна сфера, а просто е бил отдаден на работата си. Това са обикновени хора, които не са милиардери, нямат милиони последователи в социалните мрежи. Просто са хора, решили да се борят за своята кауза, които се бутат навсякъде. Аз също като тях правя нещата така, както ги усещам. Иначе се вдъхновявам също и от хубава музика, от театрални постановки, от добре написана поезия или книга. От най-ранна възраст изкуството е в мен. Бях в музикална паралелка, където имаше и много рисуване. Впоследствие се насочих към биология, генетика и молекулярни технологии. Но през цялото време изкуството и музиката са извирали от мен. Постоянно обогатявам живота си с тези неща, защото знам, че ако не го правя активно, средата около мен не ми го предоставя. Особено ако човек е в по-малък град. Аз имах късмета да живея шест години в голям американски град, където има много култура. Сега нямам досег до такава, но въпреки това ежедневно гледам да се обогатявам със стойностни неща.
Как гледаш на хора, които не зачитат равенството между хората и не се борят за равни права?
Имах невероятния късмет да бъда сред едно студентско общество в Америка, където имаше всякакви хора от целия свят. Имах късмет да видя една система, в която се даваше шанс на много хора. Можех да комуникирам с най-различни хора, с всякакво положение, с най-различни нужди и потребности. Имах приятели от Кения, Етиопия, Китай, Индия, Европа… Аз винаги съм бил човек, който би се застъпил за по-слабия, би подкрепил някой, който е в нужда. Това се подхрани и откърми, докато бях там, в САЩ. Аз бях в хубав университет и в една изключително мултикултурна среда, разбираща всички хора. И това го донесох тук. Иска ми се да имам една магическа пръчица, с която да дам на хората в Търново и България способността да изживеят това , което аз видях, и то да отключи съзнанието им. Колкото и клиширано да звучи, водещата дума във всичко, което правя, е любов. Любов към живия организъм, към живия свят. Всеки заслужава частица от това нещо. То се подхрани у мен може би и от това, че учих биология 13 години, учих за живите организми и как е устроен живота. Преди години осъзнах, че и към животните имам голяма любов. Когато човек изхожда от тази дума, когато следва този принцип на любов, той ще види, че има много по-важни неща, които да поправяме в света, отколкото да дискриминираме. Да обиждаш и да не даваш подкрепа, това е най-лесното нещо. Сякаш има отключване в тази посока, но има още много път да се извърви. Но трябва да имаме предвид, че София не е България. Има много хора, които са живели в малки градове. Там хората с години не са отключени към света и към това красиво разнообразие, което той може да ни предостави. Липсва ни това отключване към различното. На българина му трябва малко повече вяра и смелост. Сякаш много от нещата, които той прави, са от страх. Страх да не му вземат това, или да не го превземат… Повече ни движи думата страх, отколкото думата Любов.
Какъв съвет би дал на хората, поели по пътя на лидерството?
Нека се обкръжат със среда, която ги подкрепя. Не бих казал да е с хора, които мислят като тях. Определено разнообразието в твоята среда е полезно нещо. Но да е среда, която подхранва, която гори. Да намерят онези други младежи, които също горят и искат да се случи нещо хубаво, и в които усетят добрина. Важно е младите да бъдат дръзки. Да не се плашат, ако нещата не се случват в самото начало. Да не се плашат, че някой ще се опита да ги спъне. Важно е да почувстват лидерството. Не може всички да са лидери. Много зависи какво влагаш в тази дума. Може да си лидер на нещо вътре в себе си, лидер на собствения си живот, на нещо малко в квартала си, в работата си… Думата малко се преекспонира. Като чуеш лидер, си представяш човек с милиони последователи. А това може да е във всякакъв мащаб. Така че човек трябва да го прави органично, да го чувства отвътре. Да не се насилва и да се опитва да измами някого по някакъв начин. Просто да намери нещо, което го прави щастлив.
