Венета Лимберова се определя като активист, по стечение на обстоятелствата. Венета e завършила право в Софийския университет, след което е специализирала в сферата на фармацевтично право. Тя става родител в еднополова връзка, което я принуждава да осъзнае, че в България липсва каквато и да е правна защита за ЛГБТИ+ семействата. Затова Венета избира да промени професионалния си път и от 2015 г. насам работи за изграждането на Правната програма на ЛГБТИ Действие и създаването на възможност за получаване на достъпни и безплатни правни консултации за ЛГБТИ общността в случаите на дискриминация, инциденти и престъпления от омраза и за защита правата на ЛГБТИ+ родителите и семействата в България.
Какъв е днешният добър лидер, според теб? Кои са основните му качества?
Интересен въпрос, много мисли навежда в мен… Аз разбирам лидерството като усещане, силно желание човек да приеме и да работи отдадено, и целенасочено по конкретна тема с надеждата да може да даде най-доброто от себе си, за да постигне промяна, която да е от полза за всички. От тази перспектива, качествата на лидера, аз виждам като съвкупност от умения и осъзнавания за търсене на най-добрите възможности чрез откритост и честност, любознателност и стремеж за прокарване на пътека за други, по-подготвени и устремени към промяната. Пътят не винаги е праволинеен, може би дори често хлъзгав, по-леко е обаче ако се върви с ясното осъзнаване, че грешките са възможни и че ни правят по-добри.
Доколко е важна темата за лидерството, когато говорим за равни права? Имаме ли достатъчно добри примери?
Историята ни показва, че зад всяка прогресивна промяна стоят хора, които не приемат статуквото и са готови да работят, а понякога да дадат и живота си, за да живеем в свят, който е достъпен за всеки един от нас и в който всеки един има място и значение. И ако мога да перефразирам Мая Анджелу, свободите и правата, на които се радваме днес, са платени с лидерството на тези преди нас. Това трябва да помним, когато носим „короната си“. Ето защо светлината на прожекторите не е самоцел, а по-скоро важен инструмент, от който да черпим вдъхновение.
Как се променят нагласите в обществото и кой, според теб, е отговорен за това?
Всеки, всеки един от нас е отговорен, но за да може да бъде осъзната и поета тази отговорност, имаме нужда от това да опознаем себе си, а също да си позволим да опознаем и другите. Ето защо промяната на нагласите е лесен, но изпълнен с множество завои път, като напр. фалшивите новини или конспиративните теории. Аз смятам, че всички ние тук в България имаме нужда да си дадем шанс да осъзнаем, че разделителните линии помежду ни не помагат. Напротив! И да проявяваме повече любознателност и повече емпатия към себе си и към тези около нас.
Помагат или пречат социалните мрежи?
Без тях нямаше да бъдем свидетели на невижданата досега в България подкрепа и мобилизация в случая като с нападението над Рейнбоу хъб, ЛГБТИ общностния център в София. Да бъдем свързани ни прави първи информирани и второстепенно – солидарни – което е ключово.
Твоите източници на вдъхновение и неуморна борба за промяна на стереотипите?
Срещите ми с хора, виртуални и на живо, са неизчерпаем източник на вдъхновение. И когато живеем това, което бихме искали да бъде, дори и с елемент на въображение и доза безстрашност, идва и усещането за лекота и творчество по пътя.
